Тимъти Зан - Сделка за кобри

Джин се усмихна.

— Ако мога, ще дойда… обещавам. Ако не мога… някой ден ти ще полетиш в Космоса. Можеш да дойдеш да ме посетиш.

Далечният вой, който през последните няколко минути ставаше все по-силен, неочаквано се превърна в оглушителен. Джин погледна над раменете на Доло и видя, че „Капка роса“ се е приземила.

— Трябва да тръгвам — каза тя. — Довиждане и поздрави баща си от мен.

Петима мъже стояха приклекнали в дъга около входа на „Капка роса“… всичките кобри… но тя не им обърна внимание. През мъглата от гравитационните двигатели някой тичаше към нея. Някой, когото познаваше много добре.

— Татко! — извика Джин. — Всичко е наред… никой не стреля по мен!

В следващия миг беше в прегръдките му. Минута след това бяха на борда на „Капка роса“ на път към Космоса.

— …следователно мнението на долуподписаните членове на Директорията е, че акцията „Мангъс“ като цяло и действията на кобрата Джасмин Моро в частност трябва да се считат за успех — завърши Коруин и седна.

— Благодаря, губернатор Моро — каза генерал-губернаторът Чандлър, огледа всички и продължи: — Някой може да очаква, че на практика без никакви факти или доказателства този орган трябва да направи заключение за успеха или провала на обсъжданата акция. Както обаче скоро ще стане очевидно, често пъти е възможно нещата да се тълкуват по повече от един начин. Ние чухме тълкуването на губернатор Моро и на подписалите заедно с него заключението. Сега ще дам думата на губернатор Прийсли да изложи една по-различна гледна точка.

Прийсли стана и сложи една магнитна карта в четящото си устройство. Очите му искряха от възбуда.

Беше по-лошо, отколкото очакваше Коруин.

— И така, сега да резюмираме главните моменти:

Кобрата Моро, в явно нарушение на дадените й указания, не е успяла да скрие от квазаманците, че е авентински шпионин.

Освен това кобрата Моро не е успяла да скрие от квазаманците, че е кобра, като по този начин е осуетила всякаква възможност за изненада в бъдеще с подобна хитрост.

Кобрата Моро доброволно е прекарала дълго време в близост до член на официалното квазаманско правителство. Тя е разговаряла надълго с него, сътрудничила е с него и — още по-лошо — нееднократно е демонстрирала своите оръжия на кобра в негово присъствие.

Кобрата Моро съзнателно е позволила на трофтите да избягат и с това е осуетила всякаква възможност да ги идентифицираме и да проверим дали между тях и Квазама съществува някакъв съюз.

И накрая, като директен резултат от действията си, кобрата Моро е допуснала телата на другите членове на изпратената група да попаднат в квазамански ръце, позволила е квазаманците да ги разгледат и да ни откажат възможността да им устроим правилно и прилично погребение.

Ето защо мнението на долуподписаните членове на Директорията е, че акцията „Мангъс“ изобщо и действията на кобрата Джасмин Моро в частност трябва да се считат за неуспешни.

Джин седеше свита на дивана и гледаше бледнеещата тъмнина на залеза. На вратата се почука.

— Джин, аз съм, с чичо ти Коруин — чу тя гласа на баща си. — Може ли да влезем?

— Разбира се — отвърна тя и се обърна. — Вече го чух, ако това искате да ми съобщите. Преди два часа го предадоха по мрежата.

— Съжалявам — каза Коруин, придърпа един стол и се отпусна уморено на него.

— Мога ли да седна до теб? — попита баща й. Джин кимна, свали крака от дивана да му направи място и трепна, когато коляното й възрази срещу това движение. Докторите й бяха казали, че нараняването вероятно ще доведе до ранен артрит в ставата, дори по-рано от обичайното за кобрите. Просто още една малка жертва.

Още една жертва за нищо.

Джъстин внимателно седна до нея и попита:

— Как си?

— Как трябва да съм според теб?

Той въздъхна.

— Навярно като нас.

Тя кимна.

— Навярно.

Няколко секунди в стаята беше тихо.

— Виж, Джин — каза най-после Коруин, — наистина не трябва да приемаш нищо от това лично. Аз бях целта на Прийсли, не ти. Ти просто се оказа най-удобното средство за тази атака, която той си беше наумил.

— О, аз наистина бях удобно средство — каза тъжно Джин. — Всичко, което направих… всичко, което казах… той преиначава за своята цел. И всички прекратиха борбата и му повярваха.

Коруин и Джъстин се спогледаха.

— Е, това може би тепърва ще се дискутира — каза Коруин. — Доколкото разбирам, си престанала да четеш съобщенията за различните мнения преди окончателния вот.