Тимъти Зан - Сделка за кобри

Почти успя. Аким беше до ъгъла, тя и Доло бяха на пет крачки от него, когато всичко внезапно се освети от светкавици и над тях мина невероятна топлинна вълна. Доло извика. Сдържайки сълзите си, Джин запази равновесие във внезапно надигналия се ураганен вятър. Стигна до ъгъла… опита се да завие…

И изведнъж Аким протегна ръка, хвана Джин над лакътя, дръпна я заедно с Доло зад ъгъла и ги бутна на земята.

Няколко секунди Джин не можеше да проговори… но пък и никой не би могъл да я чуе. Ревът на трофтийския кораб беше оглушителен — много по-силен, отколкото беше очаквала — и сякаш продължаваше вечно. Накрая… най-сетне… започна да намалява и за няколко секунди стихна до далечен вой.

И остави зад себе си шум от пращене на огън.

— Боже Господи… запалиха Мангъс! — изръмжа Аким, скочи и изчезна зад ъгъла.

Джин се изправи и отстъпи няколко крачки от стената. Да, сводът бе осветен от пламъци под него. Доло тихо промълви нещо.

— Какво каза? — попита тя и отиде до него.

— Казах, че са глупаци. — Доло внимателно се повдигна на лакът и пое дълбоко дъх. — Ако искаха напълно да разрушат Мангъс, трябваше предварително да изградят саморазушаваща се система. Сега ще има да се чудят дали не е останало нещо, което можем да използваме. И ще ги е страх.

— Разбирам — каза намусено Джин. — Но може би този страх ще ги възпира да се върнат и да опитат отново. Странно, че така се паникьосаха. След като се отърваха от нас, имаха достатъчно време да свършат работата си както трябва.

Доло се изкикоти.

— Не, нямаха. — Той погледна към небето. — Виж.

Джин присви очи, погледна нагоре… и гърлото й се сви. Над тях бързо се спускаше нещо тъмно, обкръжено от червена мъгла.

— „Капка роса“? Но… аз им казах да не кацат тук.

— Разбира се, че им каза. И предполагам, че баща ти е имал остър спор с другите за това, след като те заплаших и после унищожих връзката ти с тях.

Джин го погледна и изведнъж разбра.

— Затова ли го направи? Да накараш „Капка роса“ по-бързо да дойде тук?

— Всъщност не по-бързо. Само по-близко.

— По-близ… — Джин млъкна. — О! Разбира се! Където и да засекат „Капка роса“, те ще изпратят хеликоптери тук. Съвсем очевидно.

Той не сваляше очи от нея.

— Нямах избор, Джин. Дори ако ти би искала да ни откараш директно в Азрас, армията пак нямаше да успее да дойде тук преди Оболо Нардин да прикрие следите си и да избяга.

— Съгласна съм — кимна Джин. — Ти наистина си много умен, както отбеляза Мирон Аким. Бих желала и аз да съм такава. — Сега „Капка роса“ вече се виждаше ясно. Джин легна по гръб, вдигна левия си крак и изпрати три изстрела с бронебойния лазер в небето. — Това ще им покаже, че съм добре — обясни тя.

Доло седна до нея.

— Аз по-скоро… надявах се, че след като това свърши, ще бъдем малко повечко заедно — каза свенливо той. — Преди да трябва да ни напуснеш.

Джин докосна ръката му.

— Аз също — каза тя и леко се изненада като разбра колко много наистина означава това за нея. — Но не мисля, че можем да си позволим да останем. Мирон Аким каза, че близко до моята совалка имало два хеликоптера „Скай Джо“. Ако съберат достатъчно данни за траекторията на „Капка роса“, след няколко минути ще са тук.

Доло кимна. „Капка роса“ се спускаше към тях. После, със сумтене, което беше полувъздишка, полустон, Доло се изправи.

— Като стана дума за Мирон Аким, по-добре да отида да го проследя. Да се уверя, че не е намерил някакво оръжие, с което да чака кораба ви.

Джин също стана, съвестта й я загложди.

— Доло… виж, аз… искам да знаеш, че всъщност аз не възнамерявах да изпълня моята част от сделката.

Той се намръщи.

— За какво говориш? Нали не мислиш, че откритият от мен начин да заловим Оболо Нардин и Мангъс няма да повиши статута на моето семейство.

— Но всичко това беше твое дело, не…

— Бих ли могъл да го направя без теб?

— Е… не, всъщност не. Но…

— Джин. — Доло сложи ръце на раменете й. — Сделката е изпълнена. Наистина.

„Капка роса“ вече беше съвсем над Мангъс.

— Добре — въздъхна Джин. — Ами… май не остава нищо друго, освен да ти кажа довиждане. Благодаря ти за всичко, Доло.

И нежно го целуна.

— Довиждане, Джин — каза той и й се усмихна. — Надявам се, че това ще позволи чичо ти да запази поста си.

Джин почти беше забравила за това.

— Ще го запази — кимна тя. — Дори за неговите врагове няма начин да представят случилото се като неуспех.

— Добре. — Той отново се усмихна, този път малко дяволито. — Тогава може би той ще може да ги придума да те пуснат отново да посетиш Квазама.