— Спомням си — изръмжа Аким. — Можеш да ни дадеш отговор ли?
— Надявам се. — Тя пое дълбоко дъх. Ако грешеше… Вдигна микрофона до устата си и натисна бутона за включване. — Тук е Джасмин Моро — каза тя на англик. — Повтарям, тук е Джасмин Моро. Моля отговорете. Тук е Джасмин Моро, моля отговорете. Тук е Джасмин…
Внезапно от високоговорителя избоботи отговор:
— Тук е капитан Коджа, командир на „Капка роса“. Чуваме те, кобра Моро, готови сме да слезем и да те вземем.
— Прието, „Капка роса“ — успя най-после да отговори Джин. — Аз… — Аким я гледаше мрачно. — Моля те, включи твоя квазамански преводач.
Последва малка пауза.
— Защо?
— С мен има квазаманци — обясни Джин и премина на техния език. — Мисля, че трябва да участват в разговора.
— С кого говориш? — попита Аким.
— С авентински кораб — отговори Джин. — Идват да ме спасят. Капитане, чуваш ли ме?
— Да. — Квазаманската дума бе произнесена от изкуствения глас на преводаческа апаратура. — Къде си?… Почакай минутка, главната спасителна група иска да разговаря с теб.
— Джин? — каза познат глас на квазамански с акцент… глас, дълбоко развълнуван от облекчение. — Джин, аз съм, баща ти. Добре ли си?
— Татко! — възкликна Джин. — Да, добре съм. Ти как…
— Да не си си мислила, че няма да оставя всичко и да дойда да спася дъщеря си? О, Господи, Джин… Виж, къде си?
— В покрития комплекс западно от Азрас… наричат го Мангъс. Почакай минутка обаче, още не можеш да дойдеш.
— Защо?
— Можеш да попаднеш на преследваща ракета. Проява на любезност от страна на трофтите, от чийто кораб говоря сега.
Последва дълга пауза.
— Ние се чудехме как използваш тази честота — казаха най-после от „Капка роса“. — Какво правят трофтите там, по дяволите?
— В момента се опитват да ни разкарат от мостика на кораба си, така че да могат безопасно да излетят с някои свои квазамански съюзници.
— Съюзници? Искаш да кажеш, че трофтийците и квазаманците са сключили съюз?
— Не, не, положението не е толкова лошо. Няма нищо официално. Това е частна сделка с група квазамански бандити, които се борят за власт.
— Борба за власт, която може би ще успее — промърмори Аким.
Джин го погледна.
— Да, правилно. Проблемът, татко, е, че ние трябва да намерим безопасен изход за трима ни и в същото време да се погрижим собствениците на Мангъс да не избягат преди квазаманските управници да могат да се справят с тях.
— Почакай минутка, Джин — каза предпазливо Джъстин. — Ще изведем теб и твоите приятели, разбира се, но останалото звучи като тяхна вътрешна работа. Нещо, в което не трябва да се намесваме.
Джин пое дълбоко дъх.
— Ние вече се намесихме, татко. Самото мое присъствие тук е намеса. Моля те, просто ми повярвай.
— Джин…
— Кобра Моро, говори Коджа — прекъсна го преводачът. — Хайде да продължим тази дискусия, когато си в безопасност, а? Ти каза, че в момента си на мостика?
— Да, намираме се в нещо като капан.
— Можеш ли да опишеш кораба? Военен ли е?
— От начина, по който се бие екипажът, мисля, че не е. Чакай да видя: корабът има голям товарно-машинен отсек с провиснали, разперени напред крила над двойна гондола. Предната част прилича много на плосък пирамидален команден модул с дълга част, свързваща двата отсека. Никъде не мога да видя идентификационни знаци.
— Добре. Ще проверя дали във файла имаме подобна конструкция.
— Джин? — отново се обади Джъстин. — Значи казваш, че сте хванати на мостика?
— Да, опитват се да се докопат до нас през аварийния въздушен люк. Мога да ги отблъсна, ако е необходимо, но предпочитам да потърсим начин да убедим командира да ни пусне.
— Заслужава си да опиташ. Можеш ли да го свържеш с нас?
Джин отново погледна пулта.
— Почакайте…
— Не е необходимо — прекъсна я трофтийски глас. — Чух всичко.
— Допусках — каза Джин, като излъга само малко. — На квазамански, моля, командире… както казах и на „Капка роса“, моите другари трябва да чуят всичко.
Последва моментна пауза.
— Добре — отговори трофтийският преводач. — Ще изслушам предложението ви, но ти трябва да разбереш, че не мога да позволя да избягаш.
— Защо? — попита Джъстин.
— Ако този план се провали, споразумението на владетеля на нашето демесне с квазаманеца Оболо Нардин се обезсилва.
— Планът вече е провален — каза Джин. — Как ще вземете съюзниците си във вашия кораб, за да ги транспортирате, след като аз съм заварила товарния отсек? И къде ще останат те по време на пътуването?
Читать дальше