Тимъти Зан: Сделка за кобри

— Глупава жена! Мислиш ли, че няма и други начини за влизане в нашия кораб?

— Има — съгласи се Джин. — Но вие всъщност не искате те да видят участъците, през които трябва да ги прекарате. Права ли съм?

— Квазаманците няма да научат нищо от едно бегло зърване на нашето оборудване.

— Може би. Но ако грешите, квазаманците могат бързо да напреднат… може би достатъчно бързо, за да се откъснат от вас преди вие да имате достатъчно силно марионетно правителство на тази планета. Ще желае ли владетелят на вашето демесне да поеме този риск?

— Рискът е пренебрежимо малък — настоя трофтът.

— Може би — предаде преводачът на „Капка роса“. — Нека разгледаме въпроса малко по-другояче. Ще желае ли владетелят на вашето демесне един звезден товарен кораб да попадне в квазамански ръце?

Настъпи продължителна тишина. И изведнъж Джин усети колко е уморена. И я болеше навсякъде — пръстите на двете ръце, левият й глезен — от прекаленото използване на бронебойния лазер… и някакво болезнено парене в гръдния кош — някой от лазерните изстрели, изглежда, бе минал по-близко, отколкото бе забелязала. Тя огледа мостика и чак сега разбра всъщност колко много оборудване има тук. Щеше ли да има способността и издръжливостта да унищожи всичко, ако се наложи? Защото това беше единствената реална заплаха, срещу която можеха да извършат сделка.

И трофтийският командир го знаеше.

— Нашият кораб може да лети, без да използва мостика — каза най-после той.

— О, сигурно — съгласиха се от „Капка роса“. — Повечето кораби могат. Но не е много лесно. Освен това мостикът не е единственото застрашено място на вашия кораб… О, ето една интересна идея — прекъсна Коджа собствената си мисъл. — Ако твоят кораб е със стандартна конструкция, трябва да има паралелни връзки между всички твои сензори за извършване на синхронни проверки. Един добър високоволтов токов удар по свързващия кабел може да изкара от строя всички навигационни сензори на кораба.

— Това е смешно! — изсумтя трофтът.

— Може би. Обаче има един много прост и сигурен начин да се провери.

За момент трофтът не каза нищо, после изсумтя:

— Ако вашата кобра напусне кораба, ще й осигурим свободен изход оттук. Квазаманците с нея обаче не могат да напуснат.

— Джин? — попита Джъстин.

— Не — твърдо отвърна тя. — Или другарите ми напускат с мен, или разрушавам кораба. Но съм готова да направя контрапредложение.

— Слушам.

— Добре. Вие пускате „Капка роса“ да кацне… безопасно… и оставяте и трима ни да напуснем вашия кораб, и ние няма да го разрушим.

— И?

— Никакво и. Ние напускаме Квазама, вие напускате Квазама и всичко свършва.

Аким изръмжа. Джин се намръщи, погледна го, после се обърна отново към комуникационния пулт.

— Погледни реалността, командире: планът на владетеля на твоето демесне се провали и единственото, което можеш да направиш, е да намалиш неговите загуби.

— Планът няма да е провален, докато властите на Квазама не разберат истинската цел на Мангъс — контрира трофтът.

— Тогава твоят кораб е обречен — заяви категорично капитанът на „Капка роса“. Не само мостикът и сензорите, командире, но целият кораб. Ако Джин разруши мостика, ще минат часове преди да можете да летите… ти знаеш това и ние го знаем. Много преди това ние ще пристигнем дори ако трябва да кацнем извън обхвата на вашите ракети и да дойдем пеша. И на борда имаме тринадесет кобри.

— Мислиш ли, че ще приеме? — прошепна Доло.

— Ще бъде глупак, ако не приеме — промърмори Джин. — Той знае какво може да направи кораб, пълен с кобри. Ако бях поискала, дори аз можех да избия половината му екипаж.

— Трябваше да го направиш — изръмжа Аким.

— Искам тази история да свърши с колкото се може по-малко кръвопролития — отвърна тя. — Достатъчно е да изгоним трофтите от Квазама; не е необходимо да избием всички, за да ги накараме да се вслушат в съвета ни. Освен ако командирът не настоява за такъв урок, разбира се.

— Не настоявам — каза трофтийския командир с нещо като въздишка. — Много добре, кобра. Приемам твоите условия. Отляво има клавиатура. Въведи следните думи и цифри.

Джин се обърна към клавиатурата, а трофтът премина на своя език и издаде серия заповеди.

— Какво казва? — попита Доло.

— Прилича на процедура за повикване на кораба на търсещи-преследващи ракети — отговори тя. Над клавиатурата се включи един дисплей.

— Да — потвърди Джин, като разучаваше дисплея. — Ракетите са дезактивирани… връщат се на кораба.