Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Джин! — попитаха от „Капка роса.“ — Какво става? Добре ли си?

— Чудесно съм — отговори тя. — Всички сме добре. Командире, прибери хората си и ще отворим мостика.

— Разбрано — отговори трофтийският преводач. — Няма да бъдете наранени.

Аким бавно се изправи и погледна Джин.

— Някой ден — каза злобно той — ние ще ви платим с лихвите за всичко, което ни сторихте.

Тя издържа погледа му, без да трепне.

— Може би. Във всеки случай сега ще имаш шанс да оцелееш, за да го направиш.

Той отиде мълчаливо при люка. Джин го последва, без да го изпуска от погледа си… и поради това със закъснение разбра, че Доло не ги следва.

— Хайде, Доло Самън — викна тя, без да се обръща. — Време е да напуснем кораба.

— Още не е — тихо отвърна той.

Тя се намръщи и се обърна.

Доло стоеше далеч от нея, притиснат към комуникационния пулт, и държеше един от завзетите от трофтите лазери.

— Какво правиш, Доло Самън? — попита смаяно тя.

— Благодарение на теб вашият свят сега е защитен от нас — каза нервно Доло. Лицето му беше бледо, но оръжието не помръдваше. — Поне засега. Но ти, Джасмин Моро, не си толкова защитена… и възмездието, за което говори Аким, може да те сполети.

— Спри! — извика Джъстин. — Ти… който и да си… ако й направиш нещо, никога няма да излезеш жив от този кораб.

— Първо трябва да ни хванете — извика Доло в микрофона. — А дотогава ние ще сме измислили какво да правим с нея.

— По дяволите! Ако ти…

Доло отстъпи настрана и стреля в комуникационния пулт.

Гласът на „Капка роса“ внезапно прекъсна… в напрегнатата тишина оглушително изтрещя шумът от падането на лазера — Доло го бе пуснал на пода.

— Доло?! — извика Джин и вдигна вежди в недоумение.

Доло я погледна и пое дълбоко дъх.

— Сега можем да тръгваме — тихо каза той. — И по-добре да побързаме. Преди, както ти каза, трофтите да са се ядосали.

— Би ли обяснил какво искаше да докажеш с това? — изсъска Аким.

Доло посочи тавана и каза само:

— Там горе е нейният баща.

Една дълга секунда двамата мъже се гледаха… после устните на Аким се разтегнаха в усмивка и той тихо изръмжа.

— Хитро. Много хитро. Или по-точно ще е, ако стане.

— Мисля, че стана — кимна Доло. — Те са сплотени, също като добро квазаманско семейство. — Той погледна Джин. — Е, хайде, Джасмин Моро. Да се махаме оттук.

Минаването по коридора беше истинско късане на нерви. Джин беше очаквала голям ескорт, та трофтите да са сигурни, че те наистина са напуснали Мангъс, но за нейна изненада и безпокойство само един трофт ги изведе от кораба и ги остави сами.

— Не ми харесва това — промърмори Аким, докато слизаха по стълбите в сега безлюдния хангар. — Хората на Оболо Нардин може би ни чакат с насочени оръжия.

— Ако хората на Оболо Нардин имат малко ум в главите, сега трябва да стоят зад стената — каза Джин. Вече наближаваха вратата към пролуката във външната стена. — Трофтите явно бързат — шумът на двигателя става все по-силен — и лично аз не бих искала да съм тук, когато стартират.

Внезапно шумът премина в рев, придружен от ултразвуков вой.

— Излитат! — извика Доло и махна назад към кораба.

Джин погледна през рамо.

„Боже мой, прав е“ — помисли си тя поразена. Командният модул се плъзгаше плавно през свития сега гумен пръстен, около гравитационните двигатели на кораба трептеше червеникава мъгла.

— Бягайте! — викна тя. — Навън, към първото укритие, което видите.

Не се нуждаеха от подканяне. Хвърлиха се към отворената врата и тичешком прекосиха малката гола площадка до стената. Дори тук вече започваше да става забележимо по-топло. Джин знаеше, че ако са близо до соплата, когато трофтите включат двигателя на пълна мощност, ще бъдат овъглени.

Стигнаха до края на стената и видяха, че няма къде да се скрият.

— Насам! — извика Аким и махна с ръка надясно. — Зад ъгъла!

Това беше най-доброто, което можеха да направят. Начело с Аким те завиха покрай стената към югоизточната точка на ромбовидната форма на Мангъс, на сто метра настрана. С всяка крачка Джин чувстваше остри пробождания в лявото коляно, но стискаше зъби и се насилваше да продължи. До себе си чуваше тежкото дишане на Доло… усещаше как се препъва…

— Доло! — Джин спря и изохка от болка, когато го хвана за ръката.

— Не! — извика задъхан той и й махна да продължи. — Бягай… остави ме…

Останалата част от протеста му беше заглушена от взрив отвъд стената. За частица от секундата Джин се поколеба, после хвана Доло през гърба и под коленете, вдигна го и затича.