Тимъти Зан - Кобра

Ала беше твърде възбуден, за да заспи. След близо час напразни усилия, Джони стана, запали лампата и измъкна от бюрото последния запис, който бе получил от родителите си. Включи го, намали звука и си легна, надявайки се, че познатите гласове ще го приспят.

Вече се унасяше, когато поредната част от монолога на сестра му приповдигна отново спускащия се воал на съня:

„… ме приеха в университета на Ейри — говореше с познатия звънлив глас Гуен. — Вярно, ще бъда доста далеч от Хърайзън, но затова пък там са най-добрите преподаватели по геология и най-вече по тектоничен анализ. Предполагам, че с подобна специалност няма да е никак трудно да кандидатствам за колонистка на Авентини. А като пристигна, оставям на теб да използваш влиянието и познанствата си, за да ме изтеглиш в Ариел. Да не мислиш, че ще бия толкова много път, само за да видя как изглежда империята на трофтите откъм задната й част. Всъщност, Джейми също ще опита да помогне с каквото може от Асгард. Като стана дума за трофтите, онзи ден спорихме в училище, дали със създаването на Авентини армията не целеше да изгради подходяща военна база за набези в тила на противника — в случай, че се наложи, разбира се. Постарах се да взема дейно участие — ужасно ми помогнаха и сведенията от твоите писма — но, опасявам се, че напълно разбих всякакви илюзии за своята женственост и скромност. Дано не съществува забрана да допускат на колонията ви скандалджийки…“

Джони се изправи и изключи рекордера… и докато се върна обратно в леглото, вече знаеше какво ще бъде решението му. Ведрият, изпълнен с любов глас на Гуен му беше помагал неведнъж в трудни моменти, когато немалко неща стояха на карта. Да приеме — още повече доброволно — ролята на предател би означавало да престъпи любовта на Гуен и вярата на собственото му семейство. А тъкмо тези две неща не би желал да изгуби никога.

За съвсем кратко се поколеба дали да не позвъни на Макдоналд и да го уведоми за решението си… но леглото ставаше все по-меко и топло и напрежението постепенно започна да го напуска. Пък и вече ставаше късно. Утре ще съобщи на лоялистите, че остава при тях.

След не повече от пет минути беше заспал дълбоко.

Събуди се от настойчивия звън на алармата, потърка сънено очи и се огледа. Умът му по навик подреждаше случките и разсъжденията от предния ден. Изправи се, вдигна телефона и повика координатора.

— Кенет Макдоналд — каза той.

Очакването се проточи необичайно дълго, изглежда Макдоналд все още спеше.

— Да, ало? — чу гласа му накрая.

— Говори Джони, Кен. Зная какво е намислил Чалинор.

— Знаеш ли? — попита с променен глас Макдоналд.

— И какво?

— Смята да вземе под контрол Керсиджските мини.

Още една продължителна пауза.

— По дяволите — проговори най-сетне Макдоналд.

— Това трябва да е. Почти половината от редките авентински минерали идват от там. Достатъчно е само да минира входа към шахтите и да заплаши, че ще ги взриви, в случай, че Жу изпрати някоя по-многочислена част, за да се справи с него.

— И колкото по-дълго се колебае с решението Жу, толкова повече ще намалява силата му — добави Джони, — защото всички „неутрални“ кобри ще решат, че Чалинор е на печелившата страна. Така не след дълго Жу ще бъде принуден да капитулира или да поеме риска от избухването на гражданска война.

— Вярно. Да го вземат мътните. Трябва да предупредим Капитолия и да ги убедим, че е необходимо да изпратят някой по-многочислен отряд, преди Чалинор да е преминал към действие.

— Ти ли ще им се обадиш?

— Най-добре и двамата да сме на линия. Почакай, ей сега…

Разнесе се двойно изщракване и нов глас:

— Ариел.

— Генерал-губернаторът на Капитолия — поръча Макдоналд.

— Съжалявам, но не съм в състояние да осъществя поръчката ви.

— Защо? — подскочи от изненада Джони.

— Съжалявам, но не съм в състояние да осъществя поръчката ви.

— Как мислиш, дали няма повреда в сателитната връзка? — попита Джони.

— Едва ли — изсумтя объркано Макдоналд. — Координатор — дайте ми канцеларията на Пауъл Стюарт от Синдиката в Ранкин.

— Съжалявам, но не съм в състояние да осъществя поръчката ви.

Ранкин не беше толкова далеч, че да съществуват смущения в сателитната връзка.

— Толкова по въпроса за съвпаденията — каза Джони, усещайки неприятно свиване на стомаха. — Как ли се е добрал Чалинор до компютърната връзка?

— Може да го е сторил по всяко време през предишните няколко дни. Тукашните жители рядко разговарят с Капитолия и Ранкин.