— Ето защо беше изпратил Алмо Пири с онези странни бележници — досети се Джони. — Още тогава междуградската връзка е била прекъсната.
— Може и да си прав. Слушай, не мисля, че трябва повече да разговаряме по телефона. Какво ще кажеш, ако се срещнем у Крис — да речем, след половин час.
— Готово. Половин час.
Джони изключи телефона и за миг се загледа в малката черна кутия, замислен дали някой не е подслушвал разговора им. Едва ли… макар че, щом Чалинор беше в състояние да прекъсне сателитната връзка, какво му пречеше да постави някое подслушвателно устройство за локалните разговори?
Той скочи от леглото и започна да си навлича дрехите.
По професия електронен специалист, Крис държеше неголям офис на втория етаж на една къща съвсем близо до центъра. По някакви неясни причини наричаха мястото, където беше разположена къщата, Площада. Джони стигна там преди Макдоналд и закрачи нервно по паважа, докато се появи Кен с ключовете.
— Влизай — подкани го той. По улиците вече се мяркаха първите минувачи. — Чалинор може да е разположил наблюдатели наблизо.
Влязоха, Крис размести няколко кресла, включи осветлението и се прозя сънено.
— Добре де, тук сме — рече тя. — Я да чуем сега, защо трябваше да ме карате да идвам, след като почти не съм мигнала тази нощ.
— Отрязани сме от Ранкин и Капитолия — съобщи й Макдоналд. — Чалинор изглежда се е ровил в сателитния компютър. — Той й предаде накратко идеята на Джони за вероятното превземане на Керсиджските мини. — Ако изключим водния път нагоре по Тебеширената река, единствените две шосета до мините тръгват от Благодарност и Уейлд. Чалинор сигурно вече е готов да ги блокира, което означава, че генерал-губернаторът няма да е в състояние да прехвърли силите си нито по вода, нито по суша. Остава само въздушният път.
— Проклет да е — промълви Крис и в очите й блеснаха гневни искри. — Ще ни е нужна поне седмица, за да възстановим сателитната връзка.
— Това поне отговаря на моя първи въпрос — рече навъсено Макдоналд. — Втори въпрос — можеш ли да направиш предавател, който да заобиколи компютърната сателитна връзка и да изпрати сигнал директно в Капитолия?
— Теоретически е възможно. На практика… — Тя сви рамене. — Да си призная, не съм сглобявала високочестотен предавател за фокусирано излъчване от първата година в университета. Ще ми отнеме поне два-три дена работа, стига да разполагам с подходящите инструменти и части.
— Не можеш ли да използваш някои от резервните модули за телефонната инсталация? — предложи Джони. — Така ще спестиш поне още малко време.
— Бих могла, но ще се наложи да променя честотата на излъчване, за да не съвпадне с тази на компютърната връзка — кимна тя. — Заслужава си, макар че ми е трудно да преценя какъв ще бъде резултатът.
— Чудесно. Захващай се за работа. — Макдоналд се обърна към Джони. — Според мен, Чалинор ще предприеме своя следващ ход съвсем скоро. Трябва да предупредим Тайлър и да организираме отбраната.
— Която по същество ще включва само теб и мен.
— Плюс десетината ловни пушки, които спомена снощи Крис. — Той забеляза изражението на Джони и вдигна безпомощно рамене. — Съгласен съм, не е кой знае какво. Но все пак, известно ти е, че нанокомпютрите реагират малко по-бавно, когато са изправени срещу повече от две едновременни заплахи. Макар и нищожно, това си е преимущество.
— Дано си прав. — Джони въздъхна, внезапно изпълнен със спомени от отдавна приключилата война на Адирондак. Трупове на избити цивилни… — Какво ще правим сега — ще охраняваме пътя от Благодарност?
Макдоналд поклати глава.
— Няма никакъв начин да ги задържим — стига да пожелаят, могат да изоставят пътя и да минат напряко през гората — най-много да застрелят някой леопард. Не, единствената ни надежда е да охраняваме тази сграда, докато Крис приключи е предавателя и не повикаме помощ от Капитолия.
— А защо не изпратим татко с колата през Благодарност до Санграал? Все едно, че нищо не знае или го викат по спешност? Оттам може да позвъни в Капитолия.
— Опасявам се, че Чалинор вече е затворил шосето на изток. Но все пак си заслужава да се опита. Как мислиш, баща ти ще се съгласи ли?
— Как иначе — тя посегна към телефона… и се поколеба. — Ще го помоля да дойде тук, а след това ще му обясня какво искам от него. Чалинор може да подслушва разговорите.
Още след първите няколко думи Елдярн се съгласи да дойде при тях.
— Отивам да търся градския наместник — заяви Макдоналд, след като Крис приключи с разговора. — Джони, ти остани тук — за всеки случай. Връщам се веднага.
Читать дальше