Тимъти Зан - Кобра

Елдярн дойде и си тръгна. Измина близо час, когато неочаквано отвън се разнесе изстрел.

— Какво беше това? — попита Крис, вдигнала глава от масата.

— Ловна пушка — отвърна Джони, вече застанал при вратата. — Стой където си, а аз…

— Няма да стане! — отряза го тя, като скочи от мястото си. — Там е Кен.

Втори изстрел не последва, но това не им попречи да открият мястото на инцидента. Тридесетина души вече се бяха скупчили в единия край на Площада, други, подобно на Джони и Крис, бързаха натам. Недалеч от входната врата на къщата на градския наместник лежеше просната фигура. Над тялото се беше надвесил Макдоналд.

— Спрете! — извика нечий заповеднически глас, когато Джони и Крис разблъскаха зяпачите и се насочиха към Макдоналд. — Не го доближавайте.

Джони погледна към притежателя на гласа без да забавя ход.

— Върви по дяволите, Л’ест — рече той. — Човекът има нужда от помощ!

Лазерният изстрел, който Джони почти очакваше да получи в гърба, така и не последва. Двамата стигнаха коленичилия Макдоналд без повече инциденти.

— Какво да правим? — попита Джони, като се наведе над него. Едва сега забеляза, че Кен правеше сърдечен масаж на ранения.

— Обдишвай го — извика Макдоналд, но Крис беше предугадила отговора и сама се зае с оказването на първа помощ. Джони разкъса обгорената риза и потръпна при вида на раната. — Какво стана?

— Чалинор се изтърси тук преди петнадесетина минути и каза на Тайлър, че поема властта в свои ръце — обясни Макдоналд. — Все още не бяхме готови за отбрана, но Инсли реши да стреля по него. — Той прокле тихичко. — Чалинор избягна изстрела и се скри зад ъгъла. Нямаше никакъв смисъл да го застрелват, но изглежда Л’ест беше решил, че се нуждаем от нагледен урок.

Джони надникна през рамото на Макдоналд. Л’ест все още стоеше изправен насред Площада и гледаше към тях. Още четири кобри бяха разпределени на равни разстояния зад него: двамата, които снощи заявиха, че поддържат заговора, самият Чалинор и…

— Санди Тейбър се е присъединил към тях — прошепна той.

Макдоналд изсумтя.

— Крис? — повика я той.

Тя се отдръпна назад и поклати глава.

— Няма пулс на шийната артерия. Липсваше още като пристигнахме. Съжалявам, Кен.

Известно време Макдоналд не откъсваше поглед от нея, опрял ръце в гърдите на мъртвия. После бавно се надигна, обърна се и застана с лице към центъра на Площада.

— Пази я, Джони — рече той и тръгна към Л’ест.

Държеше се толкова непринудено, че едва след като измина няколко крачки, Джони започна да се досеща какво е намислил. В същия миг това осъзна и Крис, защото от гърдите й се изтръгна уплашено възклицание.

— Кен! — извика тя и скочи след него.

Джони беше по-бърз, сграбчи я и я притисна към себе си преди да го е стигнала.

— Стой тук! — заповяда й шепнешком. — С нищо не можеш да му помогнеш.

— Трябва да го спреш, Джони! — изстена тя, опитвайки се да се освободи. — Те ще го убият!

Едва ли някога през целия си живот беше вземал по-трудно решение. Всичко в него крещеше да излезе на Площада и да открие стрелба, може би дори да повали неколцина от мълчаливо очакващите развръзката кобри. Не се съмняваше, че смъртта на Инсли бе само една провокация, за да ги предизвикат, да накарат Макдоналд да влезе в бой, в който всички тактически и стратегически преимущества щяха да са на отсрещната страна. Но също така нямаше съмнение за изхода от този бой. При съотношение пет към един двамата с Макдоналд щяха да загинат почти толкова сигурно, колкото ако Кен беше сам… и тогава жителите на града щяха да са напълно беззащитни, останали на произвола на разбунтувалите се кобри. Повече от всякога Джони осъзнаваше на чия страна е длъжен да застане.

Не му оставаше нищо друго, освен да притисне здраво Крис, докато убиваха приятеля му.

Боят беше съвсем кратък. Макар да кипеше от гняв, Макдоналд бе достатъчно разумен, за да открива огън по Л’ест от място. Някъде по средата на пътя той внезапно подгъна крака и се строполи на земята. Същевременно ръцете му заеха позиция за стрелба и лазерите в пръстите изпратиха ослепителни лъчи в двете посоки. Патруски и Сцинтра реагираха светкавично, телата им подскочиха нагоре, а нанокомпютрите се погрижиха за ответния огън. Само след миг и двамата нададоха болезнени викове — преминали над проснатия на земята Макдоналд изстрелите удариха в насрещната цел… докато същевременно той се завъртя и вдигна крак, готов да открие стрелба по Л’ест с бронебойния лазер.