Тимъти Зан - Кобра

Така и не успя да стреля. С помощта на сервоусилените си мускули, Л’ест подскочи право нагоре, преметна се във въздуха на около шест метра височина и се озова почти над своя противник. Макдоналд вдигна трескаво ръце, за да премести огъня от лазерите върху него… но Л’ест вече го беше изпреварил.

За миг Площада се озари от нов блясък, сетне всичко свърши.

Джони почувства, че напрежението бавно напуска тялото на Крис. Помисли си, че ще припадне, но в същия миг тя произнесе със спокоен и твърд глас:

— Пусни ме, Джони. Моля те.

Поколеба се, защото знаеше, че картината не е от приятните.

— По-добре да не гледаш…

— Моля те.

Приближиха се заедно, Джони все още обгърнал раменете й.

Гледката наистина беше ужасна. Изстрелът беше попаднал право в гърдите на Макдоналд, изпепелявайки сърцето и част от десния бял дроб. Ръцете му висяха отпуснати безжизнено встрани, вероятно с напълно прекъснати връзки между нанокомпютъра и сервомоторите, които инак биха му дали възможност за един последен, предсмъртен изстрел.

— Каква безсмислена загуба.

Джони се извърна, пусна Крис и направи няколко крачки.

— Така е, нали, Чалинор? — обърна се той към човека пред него, пресипнал от надигащия се гняв. — Жалко, че не се зае с теб и с твоя главен касапин, вместо да си прави труда с тези двама глупаци.

— Той ни нападна пръв. Не само ти — всички го видяха — отвърна Чалинор, като извиси глас над шума на тълпата. — Сержант Л’ест се помъчи да ви защити, както повелява дългът му.

Джони почувства, че вместо отговор в гърлото му се надига застрашително животинско ръмжене. Чалинор го разглеждаше замислено.

— Съжалявам за приятелчето ти — наистина съжалявам — добави тихо той. — Но точно сега не можем да позволим на когото и да било да ни попречи в осъществяването на плана. Ние ще направим една по-добра колония на Авентини, Моро, и колкото по-силен и неочакван е първият ни удар, толкова по-малки ще бъдат шансовете на генерал-губернатора да отвърне — и да предизвика кръвопролитие.

Ето че и Тейбър застана до Чалинор.

— Сцинтра е мъртъв — докладва той, избягвайки погледа на Джони. — Патруски също няма да може да участва в акцията поне през следващите няколко дни, макар раните му да не са особено опасни.

Чалинор кимна.

— Доста го подцених — добави той. — Сметнах, че е твърде разгневен, за да може да мисли тактически. Опасен човек — жалко, че не беше на наша страна.

— Искам да знаеш нещо, Чалинор — произнесе тихо Джони. — Аз ще те убия. Ти предизвика Кен, за да го елиминираш и затова ще умреш.

Чалинор не помръдна, но погледът му стана напрегнат.

— Можеш да опиташ още сега — покани го той. — Но едно не можеш — да ни спреш. Дори и да умра, Л’ест ще продължи делото ми. Искаш ли той да заеме мястото ми? Не си мисли, че можеш да се справиш с всички ни. Макдоналд просто имаше късмет.

Джони не отговори. С бързината на сърфист, яхнал гребена на вълната, мисълта му пресмяташе всички възможни тактически варианти. Чалинор беше застанал точно пред него, Тейбър стоеше малко вляво, а Л’ест се намираше някъде отзад. С едно едва забележимо присвиване на краката можеше да скочи внезапно и да нанесе смъртоносни удари с крака в лицата на двамата пред него, атаката щеше да е още по-успешна, ако я предхождаше кратък откос на звуковото оръдие. Л’ест бе извън обсега на оръдието, но може би отделяше част от вниманието си, за да следи тълпата…

— Не! — извика Крис и неочаквано го сграбчи за ръката. — Не го прави, Джони. Вече изгубих Кен — не искам да губя и теб.

Джони затвори очи й пое бавно въздух. Дългът пред Ариел сигурно не изисква да пропилявам с лека ръка живота си, помисли си той, докато напрежението бавно го напускаше.

Джони отвори очи. Чалинор и Тейбър го наблюдаваха внимателно.

— Доктор Елдярн трябваше да замине спешно тази сутрин за Санграал — обърна се той към Чалинор. — Ще трябва да разблокираш връзката, за да го повикаме обратно.

Лицата на двамата видимо се отпуснаха.

— Не е необходимо — отвърна Чалинор. — Докторът ще си бъде у дома до няколко минути, ако вече не се е върнал. Спрял го е постът на шосето за Благодарност, естествено. Наивно беше да опитвате да викате помощ по този начин — само ни предизвикахте да започнем по-рано акцията.

Нямаше какво да отвърне. Джони хвана Крис за ръката и я отведе.

— Пра-прадядо му е бил последният от шест поколения Макдоналдови, служели в петдесет и първа планинска дивизия на Земята — казвал ли ти го е някога?