Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Каква истина? — попита Ладона. Погледът й се отмести от Джустариус към Пар-Салиан. Очите й бяха разширени от гняв.

— Ще трябва да й го покажеш — рече Джустариус със същия кротък тон. — Не можеш да я убедиш по друг начин. Докажи й колко голяма е опасността.

— Нищо няма да ми показваш! — каза Ладона с потрепващ от възмущение глас. — Няма да се хвана на измислиците на двама ви…

— Тогава нека го направи сама — предложи Джустариус, повдигайки рамене.

Пар-Салиан свъси вежди, сетне се намръщи и бутна кристалната призма на писалището си към нея, посочвайки нещо с ръка.

— Жезълът в ъгъла е принадлежал на Фистандантилус — най-великият и могъщ чародей, който някога е живял. Направи заклинание за Виждане, Ладона. И гледай жезъла.

Ладона докосна призмата колебливо и отново отмести подозрителния си поглед от Пар-Салиан към Джустариус и обратно.

— Хайде, давай! — каза рязко Пар-Салиан. — Не съм заложил никакъв капан в нея. — Сивите му вежди се сключиха. — Знаеш, че не мога да те лъжа, Ладона.

— Но има други, които можеш да лъжеш — каза тихо Джустариус.

Взела бързо решение, Ладона посегна към кристала. Хващайки го в ръка, тя го вдигна към очите си и занарежда някакви думи, които звучаха остро и отсечено. От призмата засия дъга, която се спусна към обикновения дървен жезъл, облегнат на стената в един тъмен ъгъл на кабинета. След това дъгата се разшири, сякаш извираше от кристала и обгърна целия жезъл. Накрая потрепна и се преля в някаква форма, образувайки блещукащото изображение на някогашния му собственик.

Ладона остана загледана в него няколко дълги секунди и после бавно приближи призмата към едното си око. В момента, в който откъсна вниманието си от него, образът изчезна, а дъгата премигна и изгасна. Лицето й беше пребледняло.

— Е, Ладона? — рече тихо Пар-Салиан малко по-късно. — Да продължаваме ли?

— Покажи ми заклинанието за пътуване във времето — каза тя с напрегнат глас.

Пар-Салиан махна нетърпеливо с ръка.

— Знаеш, че това не е възможно! Само Господарите на Кулата могат да знаят това заклинание…

— Имам право да видя поне описанието му — отвърна хладно Ладона. — Ако желаеш, скрий съставните му части и думите, но настоявам да видя очакваните резултати. — Изразът на лицето й стана по-суров. — Прости ми, че не ти се доверявам, както преди, стари приятелю. Но одеждите ти като че ли посивяват заедно с косата ти.

Джустариус се усмихна, сякаш намери думите й за забавни.

Известно време Пар-Салиан не можа да вземе решение.

— Да го оставим за утре сутринта, приятелю — промърмори Джустариус.

Разгневен, Пар-Салиан се изправи на крака. Бръквайки под мантията си, той издърпа оттам един сребърен ключ, който носеше на врата си на верижка от сребро. Този ключ можеше да бъде във владение единствено на някой от Господарите на Кулите. Някога те бяха петима, но сега бяха останали само двама. Белият маг го свали от врата си и го пъхна в ключалката на един богато украсен сандък, който стоеше близо до писалището му. И тримата магове, които бяха в стаята, се запитаха мислено дали в същото това време Рейстлин не завърташе своя ключ, изваждайки същата заклинателна книга със сребърна подвързия. Може би прелистваше бавно и с благоговение същите страници, преглеждайки заклинанията, известни само на Господарите на Кулите.

Пар-Салиан отвори книгата и най-напред промърмори под нос думите, които бяха познати само на маговете с неговия ранг. Ако не направеше това, книгата веднага щеше да изчезне от ръцете му. Когато намери необходимата страница, той взе призмата от мястото, където я беше оставила Ладона и я задържа над нея, повтаряйки същите резки и отсечени думи, изречени преди малко от черната магьосница.

Светлата лента с цветовете на дъгата отново започна да струи от призмата, осветявайки страницата. По заповед на Пар-Салиан светлината се отклони под ъгъл и се насочи към една гола стена срещу тях.

— Гледайте — каза старият маг все още с гневни нотки в гласа си. — Там, на стената можете да прочетете описанието на заклинанието.

Двамата извърнаха глави към стената, върху която светлината на призмата очертаваше думите. Нито Ладона, нито Джустариус успяха да разчетат необходимите смислови цялости или думи. Написаното там звучеше като безсмислица, причината, за което бе или изкуството на Пар-Салиан, или условията на самата магия. Но описанието на самото заклинание беше ясно.

Способността да се пътува назад във времето е достъпна за елфите, хората и великаните, защото това са расите, които боговете са създали в началото на времето и те се носят в неговия поток. Заклинанието не може да бъде използвано от джуджета, гномове и кендери, тъй като сътворението на тези раси се дължи на непредвидени от боговете случайности. (Виж също Сивия камък на Гаргарт, приложение Г.) Връщането на всяка една от тези раси в минала епоха може да има сериозни последици за настоящето, макар да не е известно точно какви. (Сред расите, които нямаха право да пътуват назад във времето, Пар-Салиан бе добавил с несигурния си почерк думата „дракониди“.)