Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Съществуват опасности обаче, с които заклинателят трябва да бъде напълно наясно, преди да пристъпи към действие. Ако той умре назад във времето, това по никакъв начин няма да засегне бъдещето, защото ефектът ще бъде все едно, че е умрял в настоящето. Неговата смърт няма да повлияе нито на миналото, нито на настоящето, нито на бъдещето, освен в рамките на обичайното. Ето защо не е необходимо да пилеем силата си за каквито и да е било защитни заклинания.

Заклинателят не може да промени или да въздейства, по какъвто и да е начин на онова, което се е случило в миналото. Това е една очевидна предпазна мярка. В този смисъл заклинанието има само изследователска стойност. И точно с тази цел е било замислено. (Много преди Пар-Салиан нечия друга ръка бе добавила в полето следната бележка: „Катаклизмът не може да бъде предотвратен. Това научихме ние за наша огромна печал и на много висока цена. Нека душата му почива при Паладин.“ )

— Ето значи какво се е случило с него — каза Джустариус, подсвирвайки леко от изненада. — Това беше добре пазена тайна.

— Глупаво е било от тяхна страна дори да опитват — рече Пар-Салиан, но са били отчаяни.

— Както и ние — добави Ладона горчиво. — Е, има ли и друго?

— Да, на следващата страница — отвърна Пар-Салиан.

Ако заклинателят не пътува сам в миналото, а изпраща друг (виж на предишната страница над кои раси тегне забраната), той или тя трябва да предостави на пътуващия приспособление, което може да бъде задействано по негова воля и да върне пътешественика в неговото собствено време. Описанието на подобно приспособление и указанията за неговата направа могат да бъдат намерени на следващата…

— И така нататък — каза Пар-Салиан. Дъгата мигновено изчезна, когато Белият магьосник стисна призмата в шепата си. — По-нататък следват технически подробности. Аз имам на разположение такова древно приспособление, което ще дам на Карамон.

Той несъзнателно сложи ударение върху изреченото от него име, което не остана незабелязано от другите двама магове. Ладона се усмихна кисело и погали нежно с ръка черните си одежди. Джустариус поклати глава. Пар-Салиан сам осъзна какво означаваха думите му и се отпусна на стола си с лице, набраздено от дълбока печал.

— Това означава, че само Карамон ще го използва — отбеляза Джустариус. — Сега разбирам защо прибягваме до Кризания, Пар-Салиан. Тя трябва да бъде изпратена в миналото, за да не се върне никога повече. А Карамон?

— Карамон е моето изкупление — отвърна Пар-Салиан без да вдига глава. Старият маг се загледа в ръцете си, които трепереха, отпуснати върху отворената заклинателна книга. — Той ще тръгне на път, за да спаси една душа, както му казах. Но това няма да е душата на брат му. — Пар-Салиан вдигна очи, в които се четеше искрена мъка. Най-напред погледна Джустариус, а после и Ладона. И двамата отвърнаха на погледа му с пълно разбиране.

— Истината може да го унищожи — каза Джустариус.

— Останало е много малко за унищожаване, мен ако питате — забеляза хладно Ладона. Тя се изправи на крака. Джустариус също стана и залитна леко, преди да стъпи по-сигурно със сакатия си крак. — Стига да се отървеш от жената, не ме е грижа какво ще се случи с мъжа, Пар-Салиан. Ако смяташ, че това ще измие кръвта от мантията ти, тогава помагай му с всичко, което можеш. — Тя се усмихна мрачно. — В известен смисъл намирам това за доста забавно. Може би с течение на времето ние все пак сме престанали да бъдем толкова различни, драги мой.

— Различия все пак има, Ладона — каза Пар-Салиан с уморена усмивка. — Изгубват се само ясните очертания и погледите ни се замъгляват. Означава ли това, че Черноризците ще подкрепят решението ми?

— Изглежда, че нямаме никакъв друг избор — отвърна Ладона безстрастно. — Ако се провалиш…

— Тъкмо ще можеш да се насладиш на провала ми — каза Пар-Салиан с крива усмивка.

— Така и ще направя — каза тихо жената, — още повече, че това навярно ще бъде последната радост в живота ми. Сбогом, Пар-Салиан.

— Сбогом, Ладона — каза той.

— Мъдра жена — отбеляза Джустариус, когато вратата се затвори след нея.

— Твой достоен съперник, приятелю. — Пар-Салиан се върна на стола зад писалището си. — Ще ми бъде забавно да гледам как вие двамата воювате за поста ми.

— Искрено се надявам да имаш тази възможност — каза Джустариус, слагайки ръка на дръжката на вратата. — Кога ще направиш заклинанието?

— Рано сутринта — отговори Пар-Салиан с дълбок глас. — Подготовката отнема дни. Прекарах вече дълги часове в работа над него.