Маргарет Вайс: Времето на близнаците

— А може би проявявам по-жив интерес към здравето му, отколкото вие допускате — отвърна Рейстлин с тон, в който Кризания отново долови присмех.

Жрицата почувства как кръвта пулсира в слепоочията й. След последната й забележка магът бе заобиколил стола, заставайки отново близо до младата жена. На практика той беше толкова близо до нея, че Кризания почувства тялото под чертата му мантия да излъчва някаква странна и неестествена топлина. Усети от него да се носи едно леко натрапчиво, но приятно ухание — букет от различни аромати. И изведнъж осъзна, че миризмата идваше от магическите съставки, с които той работеше. Мисълта я отврати и отблъсна. Тя стисна медальона на Паладин, чувствайки как гладко изсечените му ръбове се впиват в плътта й, и отново се отдръпна от него.

— Паладин ми се яви насън… — поде Кризания надменно.

Рейстлин се разсмя.

Малцина бяха чували магът да се смее, а онези, които имаха този лош късмет, запомняха смеха му завинаги и той отекваше в най-тъмните им сънища. Това беше тънък и остър звук, който се забиваше като кама. Той отричаше добротата, присмиваше се на всичко истинско и справедливо и сега прониза душата на Кризания.

— Много добре — каза жрицата, взирайки се в него с презрение, което усили блясъка в светлите й сиви очи и ги направи стоманено сини. — Сторих, каквото можах, за да ви отклоня от пътя ви. Предупредих ви. Сега вашето унищожение е в ръцете на боговете.

И изведнъж смехът на Рейстлин секна. Може би магът бе осъзнал безстрашието на жената, която му се беше опълчила. Той се вгледа в нея съсредоточено, присвивайки златните си очи. Сетне се усмихна, но това беше потайна и скрита усмивка, издаваща толкова необичайна радост, че Астинус, който следеше диалога на двамата, стана на крака. Тялото на историка препречи светлината от камината и сянката му падна върху гостите. Почти стреснат, Рейстлин трепна. Той се извърна наполовина към Астинус и в горящите му очи се прочете заплаха.

— Внимавай, стари приятелю — предупреди го магът — или може би смяташ да се намесиш в историята.

— Няма да го направя — отвърна Астинус, — както много добре знаеш. Аз съм наблюдател и хроникьор. Оставам неутрален във всичко. Зная за плановете и кроежите ти, както зная за плановете и кроежите на всички, които дишат в този ден. Затова ме чуй, Рейстлин Маджере и запомни предупреждението ми. Тази жена е любимка на боговете… за което загатва и името й.

— Любимка на боговете? Както и всички ние, нали така, Преподобна дъще? — попита Рейстлин и се обърна отново към Кризания. Гласът му беше мек като кадифето на мантията му. — Не пише ли така в Дисковете на Мишакал? Не проповядва ли точно това набожният Елистан?

— Да — отговори жрицата след известно забавяне, наблюдавайки го подозрително, защото очакваше присмехът му да продължи. Металното му лице беше сериозно и неочаквано магът бе придобил осанката на учен — мъдър и умен. — Така пише — добави тя и се усмихна хладно. — Радвам се да видя, че сте запознат със свещените Дискове, макар очевидно да не сте се поучил от тях. Не си ли спомняте какво се казва в…

Думите й бяха прекъснати от изсумтяването на Астинус.

— Достатъчно дълго бях откъснат от проучванията си. — Историкът прекоси мраморния под на път към преддверието. — Звъннете на Бертрем, когато приключите. Сбогом, Преподобна дъще. Сбогом… стари приятелю.

Астинус отвори вратата. Тишината и покоят на библиотеката сякаш нахлуха в стаята и заляха Кризания с освежителната си прохлада. Тя отново беше спокойна и овладяна. Ръката й пусна медальона. Както изискваше етикетът, жрицата се поклони елегантно на Астинус. Примерът й беше последван и от Рейстлин. И след това вратата се затвори зад историка. Двамата останаха сами.

В продължение на няколко дълги секунди никой не проговори. Сетне, почувствала силата на Паладин в себе си, Кризания се обърна с лице към Рейстлин.

— Бях забравила, че именно вие и приятелите ви възвърнахте на хората свещените Дискове. Няма съмнение, че сте ги чел. Бих искала да поговоря с вас за тях, но настоявам отсега нататък при евентуални наши бъдещи срещи, Рейстлин Маджере — тук гласът й стана хладен, — да говорите с повече уважение за Елистан. Той…

Кризания изведнъж онемя от учудване, виждайки как тънкото тяло на мага сякаш се разпада пред очите й.

Разкъсан от пристъп на кашлица, Рейстлин се опитваше да си поеме дъх, притискайки гърдите си с ръка. Сетне залитна. Ако нямаше под ръка жезъла си, вероятно щеше да се строполи на пода. Забравяйки ненавистта и отвращението си и реагирайки инстинктивно, Кризания протегна ръце, сложи ги на раменете му и зашепна лечебна молитва. Черното кадифе под дланите й беше меко и топло. Тя усещаше как мускулите на младия мъж се свиват конвулсивно, долавяше болката и страданието му. Сърцето й се изпълни с жал.