Винс Флин: Лиценз за убиване

Направи последния завой. Нямаше мантинела, само тънък каменен бордюр, отвъд който склонът падаше стръмно в дерето. Неговата къща се намираше отпред вдясно. Асфалтът под гумите се смени с чакълената настилка на автомобилната алея. Спря пред къщата и се огледа. Всичко изглеждаше както го беше оставил. Извади ключовете и слезе от колата. За миг се спря и се вгледа нагоре към хълма, през дебелите борови клони и златистите есенни листа на трепетликите. Освен лекото шумолене на сухите листа други звуци не се чуваха.

Остави покупките си на задната седалка и влезе в къщата. Заключи вратата и веднага слезе по стълбите. Къщата беше построена на планинския склон и на първия етаж винаги миришеше на пръст. От единствената врата с три прозорчета се откриваше изглед към долината. Горният етаж беше издаден и хвърляше сянка. Още нямаше четири следобед. Германецът се насочи към друга врата в дъното на етажа, отвори я и включи осветлението.

В ъгъла имаше печка и бойлер. Бетонният под беше боядисан в червено и се беше напукал. На закачалка висяха ски и щеки. Обувките, ръкавиците, очилата, шапките и куп други най-различни спортни аксесоари бяха подредени на два рафта. На дървена поставка в ъгъла срещу печката бяха наредени кутии с боя. Абел помести поставката в средата на стаята. Взе лост, закачен на стената, и го вкара в малкия процеп на пода. Изведнъж половината под се надигна. Той се наведе и отмести плочата, откривайки голям вграден сейф. Набра комбинацията, завъртя дръжката и отвори. Извади от сейфа черен найлонов плик, после втори, трети и накрая четвърти.

Върна всичко на мястото му, затвори пода и се качи с четирите плика по стълбите. Когато стигна до антрето, вече дишаше тежко. За миг се уплаши, че е вдигнал много прах долу в склада и в резултат е получил нов астматичен пристъп. Изправи се, хвана главата си и дълбоко си пое въздух. След половин минута се почувства по-добре. Виновен беше разреденият планински въздух. Сети се за покупките в колата. Беше изгладнял като вълк.

Издърпа резето и отвори тежката дървена врата. Излезе на дървената веранда и оттам на чакълената настилка. Огледа се и се качи на склона. Това беше най-любимото му място на света. Може пък да останеше за една нощ. Да си сготви вкусни ястия, да си запали огън, да пийне коняк. Имаше бутилка „Луи XIII“. Грехота беше да отива нахалост. Напомни си да изпразни цялата винарна и да вземе всичко ценно със себе си. В багажника щеше да има място. Щеше да остане през нощта и да се сбогува с това място както си му е редът.

Отвори задната врата на мерцедеса и взе торбата с покупките. Хвана торбата под лявата си мишница, а с дясната ръка затвори вратата. Когато се обърна, за да се върне в къщата, се озова пред дебел черен заглушител и лицето на човека, когото най-малко искаше да види. Пусна на земята торбата с покупките.

— Мога да обясня — каза.

— Сигурен съм. — Рап отстъпи половин крачка назад и изрита Абел между краката. Германецът се преви и се свлече на земята.

По слизането от аутобана и повторното качване разбра, че зад волана наистина е Абел. Милт беше поставил на мерцедеса проследяващо устройство и те се информираха за движението на колата върху цветния екран, който точно указваше маршрута. На картата бяха изобразени бензиностанциите, църквите, ресторантите, реките, езерата, парковете, всичко. Веднага щом колата свърна от аутобана, направи кръг и се върна, Рап беше убеден, че това е човекът, когото търси. Двама от хората от Управлението, работещи в посолството в Берн, бяха прекарали почти целия ден в седене пред апартамента на Абел в Цюрих. В последния момент им поставиха нова задача — да проследят една кола.

Намирането на хеликоптер се оказа по-трудно, отколкото предполагаха, но в крайна сметка това нямаше голямо значение. Час след началото на следенето колата се насочи на изток, право към австрийската граница и според картата — към градче, наречено Блуденц. Милт поработи с компютрите и откри, че там има малко летище. Полетът със самолет траеше по-малко от трийсет минути. Коулман, неговите хора и едрият саудитец потеглиха към летището. Докато още бяха във въздуха, Милт им уреди две коли под наем: „Волво“ и микробус. Колите ги чакаха, когато кацнаха. Единственото затруднение беше преместването на саудитеца. Рап реши да го остави в самолета под зоркия поглед на Стробъл, вместо някой местен да го види напъхан в колата със запушена уста.

За да стигнат от летището до града, им отне осем минути. Милт непрекъснато ги информираше за местонахождението на колата. Мерцедесът беше пристигнал в Блуденц точно преди те да кацнат и беше престоял седемнайсет минути. После беше тръгнал на север, по пътя, за който Милт предположи, че води към къщата на Абел. Милт се оказа прав. Те взимаха бавно завоите с волвото, приближавайки се към мястото, където беше спрял мерцедесът. Рап и Уикър слязоха и тръгнаха пеша към планинския склон. Големият и скъп мерцедес беше паркиран точно пред вратата на къщата. Рап повика по радиостанцията Коулман да блокира автомобилната алея, а сам започна бавно да си проправя път, криейки се зад дърветата. Уикър намери добро място и зае позиция със снайперската си пушка със заглушител. Мич заобиколи до мястото, където дърветата бяха най-близо до къщата, след което незабелязано стигна отстрани на верандата и пропълзя до външната врата. Преди още да провери дали е заключено или не, вратата се отвори и отвътре се появи Абел.