Дъглас Престън - Тайният кодекс

Не беше трудно да разбере отговора. Това не беше „Вълшебникът от Оз“ и хондураските войници от двете страни на моста нямаше да свалят оръжия и да кажат: „Здрасти, Дороти!“ Те бяха продажни и алчни. Ако застреляше Хаузър, войниците със сигурност щяха да открият огън и да избият всички Бродбент върху моста. Имаше десет войника — четири от едната страна и сега шест от другата и не можеше да се надява, че ще ликвидира всички, особено онези шестимата от другия край. В патронника на „Спрингфийлд“-а имаше само пет патрона и когато те свършеха, тя трябваше да дръпне лоста и ръчно да зареди още пет. Дълъг процес. А разполагаше с общо десет.

Каквото и да правеше, трябваше да го направи с пет куршума.

Усети, че я обзема паника. Трябваше да измисли план, начин, по който да се спасят всички. Хаузър стоеше наперен пред тях с винтовката и очевидно се канеше да ги убие. Да, тя наистина трябваше да го застреля, но тогава за Бродбент всичко щеше да свърши.

Мозъкът й работеше на бързи обороти. Не трябваше да има погрешна стъпка, не разполагаше с втори шанс. Трябваше да го направи правилно. Разигра в съзнанието си всички възможности, за които се сети, но всички свършваха по един и същ начин — със смъртта на Бродбент. Ръката й потрепери; Хаузър изглеждаше разтревожен в мерника. „Ако го убия, са мъртви. Ако не го убия, пак са мъртви.“

Тя погледна безпомощно, когато Хаузър се прицели. Усмихваше се. Изглеждаше като човек, който се наслаждава на себе си.

Том гледаше как Хаузър се приближава по моста с арогантна триумфална усмивка върху лицето. Той спря на стотина крачки от тях и обърна дулото на оръжието си срещу Том.

— Хвърли раницата пред краката си.

Том я свали внимателно от раменете си, но вместо да я пусне долу, я протегна над пропастта.

— Кодексът е вътре.

Хаузър изстреля един куршум, който откъсна парче бамбук от парапета на по-малко от крачка от Том.

— Остави я долу!

Том не помръдна. Продължаваше да държи безценната книга над пропастта.

— Ако ме застреляш, това излита…

Настъпи тишина. Хаузър насочи дулото към Бродбент.

— Добре. Остави я или баща ти ще умре. Последно предупреждение.

— Нека да ме убие — прогърмя Бродбент.

— А след баща ти следват двамата ти братя. Не бъди глупав, остави това нещо долу.

След кратко колебание Том пусна раницата пред себе си. Нямаше избор.

— Сега мачетето.

Том го извади от ножницата и го пусна.

— Добре, добре — каза Хаузър и лицето му се отпусна. Той се обърна към баща им. — Е, Макс. Срещаме се отново.

Старецът вдигна глава и произнесе:

— Твоята разправия е с мен. Остави момчетата да си отидат.

Усмивката върху лицето на Хаузър стана ледена:

— О, напротив, струва ми се, че ще имаш удоволствието да ги видиш как умират първи.

Бродбент трепна. Том го стисна по-здраво. Мостът се разлюля леко, студената мъгла се вдигна нагоре. Борабей пристъпи напред, но спря до Филип.

— Е, кой ще е първи? Индианецът? Не, ще го оставим за по-късно. Ще караме по старшинство. Филип? Отдръпни се от другите, иначе няма да мога да те убия отведнъж.

След кратко колебание Филип направи крачка встрани. Върнън се протегна към него, хвана го за ръката и се опита да го върне обратно. Той се освободи и направи нова крачка встрани.

— Ще гориш в ада, Хаузър — изгърмя гласът на Бродбент.

Хаузър се усмихна доволно и вдигна дулото. Том отклони поглед.

Но изстрел не последва. Вниманието на Хаузър се бе отклонило към нещо, което се намираше зад тях. Том се обърна и видя, че към тях се носи нещо черно: някакво животно подскачаше по едно от въжетата на моста, маймунка, която тичаше с вдигната нагоре опашка. Рошавия Неудачник.

С радостен писък маймунчето се озова в ръцете на Том и той видя, че то притиска към коремчето си някаква кутия, голяма почти колкото него. Беше алуминиевата бутилка с бяла газ за печки от багажа им. Отгоре се виждаха няколко надраскани думи:

МОГА ДА УБИЯ ТОЗИ С.

Том се запита какво, по дявалите, означава това, какво беше имала на ум Сали.

Хаузър вдигна оръжието си:

— Добре, останете всички по местата си. Никой да не мърда. А сега ми покажете какво ви донесе маймуната. Бавно!

Том изведнъж схвана плана на Сали. Той отвърза кутията.

— Дръж това с изпънати напред ръце. Покажи ми го!

Том протегна ръка:

— Това е бутилка бяла газ.

— Обърни я от другата страна.

Том произнесе бавно:

— Има снайперист на наша страна, който държи на мушка тази бутилка, докато говорим. Както много добре знаеш, бялата газ е запалима.