Дейвид Морел: Шпионинът, който дойде на Коледа

Почти идеално — помисли си той.

От една художествена галерия долетя музика, коледният хор пееше: О, малко градче Витлеем.

В скритата под скиорската му шапка слушалка се разнесе отново познатият глас с руски акцент. Паханът беше ядосан и говореше достатъчно силно, за да му проглуши ушите.

— Трябва да приемем, че Пьотър е двоен агент.

Пьотър — помисли си с горчивина Андрей. Разбира се, предвид всичко, което се беше случило, това едва ли беше истинското име на мишената.

В гнева си паханът беше спрял да използва кодови названия.

— Кучият му син сигурно е полицай или работи за американското разузнаване. Но ние го накарахме да направи толкова неща за нас, не разбирам защо е чакал този момент, за да направи хода си. Защо точно тази задача?

Може би не е само тази — помисли си Андрей. Той си спомни за провалените мисии и внезапно се зачуди дали вината не е била на Пьотър.

Паханът продължи да беснее:

— Поне откри мобилния му телефон. Щом досега не са му се притекли на помощ, сигурно няма как да я повика.

Така е, сега си съвсем сам, приятелю — рече си Андрей. — Още десет крачки и си мой.

— Вината е твоя — изръмжа паханът. — Изкупи я!

Андрей се върна в спомените си към времето, когато преди десет месеца Пьотър беше пристигнал в Брайтън Бийч. Новодошлият говореше само руски и се издържаше сам, един бог знае как. Андрей, който винаги се отнасяше с недоверие към външни лица, една нощ го проследи и го видя да обира магазин за алкохол с пистолет в ръка, пребивайки оказал съпротива клиент.

На следващата нощ той ограби двама пияници пред бар в Куинс. А на по-следващата — извърши обир в денонощен минимаркет в Бруклин и удари с пистолета си един от служителите толкова силно, че цялата витрина бе опръскана с кръв.

Андрей докладва видяното на своя пахан и получи заповед да предупреди новодошлия, че не може да прави нищо без разрешение и че паханът иска процент.

Вбесен, Пьотър поиска да се срещне с всемогъщия мъж, който нареждаше на всички какво да правят.

— Работя извън квартала. Това не е негова работа.

— Но ще стане, ако полицията те проследи дотук.

— Аз не допускам грешки.

— Радвам се да се запозная с човек, който е перфектен.

— Слушай. Цял живот съм разчитал само на себе си. Не приемам заповеди от никого.

— В такъв случай ще трябва да те убия по нареждане на пахана — каза сухо Андрей.

— Само опитай.

— Много смешно.

— Говоря сериозно. Пробвай. Няма да позволя на този задник да ми нарежда какво да правя.

— И аз казах така в началото, когато дойдох в Брайтън Бийч. Но също като теб нямах документи за самоличност. За да остана в Съединените щати, трябваше да разчитам на помощта на пахана, а за целта трябваше да правя всичко, което той ми каже.

— Има други руски общности, в които мога да се скрия.

— А в тях има други пахани, които налагат същите закони. Ти си достатъчно смел да ми се опълчиш. Рядко се срещат такива като теб. Затова ти давам един ценен съвет — по-добре направи каквото иска от теб, не ме карай да те убивам. Спести ми неприятностите. Приеми задачите, които ще ти възложи. Ще спечелиш много повече от обирите на магазини за алкохол.

— Дори и като му дам неговия дял?

— Щом вземе веднъж дяла си и покаже кой е босът, той става великодушен, за да спечели лоялността ти. Иначе защо ще работя за него? И аз не го харесвам, също като теб.

Паханът беше дал няколко малки пробни поръчения на Пьотър и бе останал толкова впечатлен от свирепостта му, че беше започнал да му възлага важни задачи като партньор на Андрей. През изминалите шест месеца двамата бяха прекарали дълги часове в различни превозни средства и улици, бяха делили едни и същи мотелски стаи и бяха закусвали повече пъти заедно, отколкото Андрей някога беше закусвал с жена си. В Пьотър имаше нещо, което беше направило силно впечатление на Андрей, може би защото решителността и упоритостта на по-младия мъж му напомняха за самия него, когато беше млад.

В Колумбия, ако не беше ти, Пьотър, онзи наркобос щеше да ме убие.

Какво, по дяволите, се случи тази вечер? Никой не се обръща против нас. Виктор е мъртъв заради теб. Изпълнението на задачата е поставено на карта пак заради теб.

По дяволите, аз те поканих у дома си. Запознах те със семейството си. Доверих ти се, въпреки че не се доверявам на никого.

Бъди внимателен — напомни си Андрей. — Не приемай нещата лично. Така се допускат грешки. Аз ще го накажа. Ще му дам да разбере. Но точно сега той е просто една мишена. Не трябва да забравям това или той няма да е единственият наказан. Пьотър е без значение. Онова, което е под шубата му — то е от значение.