Дейвид Морел - Шпионинът, който дойде на Коледа

Левият джоб на шубата му се бе разпрал, когато някой го сграбчи по време на бягството му. Спомни си шока, който изпита, когато бръкна за мобилния си телефон и откри, че е изпаднал някъде. Сякаш нещо се преобърна в него. Без връзка с надзорника си нямаше как да повика помощ.

Каган носеше слушалка с телесен цвят, която бе толкова малка, че бе почти незабележима в мрака. Също толкова миниатюрен микрофон бе скрит в шубата му, но връзката бе прекъснала преди петнадесет минути. Прие, че преследвачите му са превключили на нова честота, за да му попречат да ги подслушва, докато го търсят.

Правейки всичко възможно да се слее с тълпата, той се мъчеше да не пропуска нищо около себе си: коледните певци, премигващите светлинки по фасадите на галериите и дърветата, търговците на картини, които предлагаха димящо какао на минувачите. Отчаяно търсеше път за бягство, но знаеше, че ако преследвачите му го настигнат на някое пусто място, няма да има никакъв шанс да оцелее. Нито той, нито онова, което държеше под шубата си.

Усети, че то се размърда. Обзет от страх, че то може да се задуши, свали ципа надолу, за да му осигури достатъчно въздух. Вероятно издаваше и звуци, но от коледните песни и глъчката наоколо не беше съвсем сигурен. Поради същия този шум никой не можеше да чуе какво крие под шубата си.

Ние сме тримата източни мъдреци…

Да, те наистина са дошли от Изтока — помисли си Каган. В обърканото му положение ухаещият на тамян дим на откритите огньове му напомни за даровете, които тримата влъхви са поднесли на Младенеца: ливан — като на бог, злато — като на цар, и смирна — балсамиращо благоухание, — като на смъртен човек.

Но не искам то да умре — каза си Каган. — Боже, ще направя всичко, за да го предпазя.

— Пол, имаме нова задача за теб. Как си с руския?

— Добре, сър. Родителите ми се страхуваха да говорят на него, даже и скришом. Ала след разпада на Съветския съюз това внезапно стана единственият език, на който говореха у дома. През годините, в които се криеха, бяха зажаднели да общуват на родния си език. Трябваше да науча руски, за да ги разбирам.

— В досието ти пише, че са избягали в САЩ през хиляда деветстотин седемдесет и шеста.

— Точно така. Били са в състава на съветския отбор по гимнастика, изпратен на летните олимпийски игри в Монреал. Успели да се измъкнат, да се доберат до американското консулство и да помолят за политическо убежище.

— Интересно, защо са избрали Щатите вместо Канада.

— Мисля, че са се опасявали, че канадската зима ще е студена колкото ленинградската.

— Очаквах да ми кажеш, че са се възхищавали на американския начин на живот.

— И това е вярно, сър, особено във Флорида, където са отишли да живеят и никога повече не им беше студено.

— Флорида? Една Коледа бях изпратен на мисия там. При наличието на толкова слънце и пясък въобще не ми се работеше. Значи никога не им е било студено? Предполагам, искаш да кажеш, освен по време на Студената война.

— О, да, сър. Съветският съюз никога не се отказа да търси дезертьори, особено онези, които се бяха превърнали в журналистическа сензация по света. Независимо от новата самоличност, дадена им от Държавния департамент, родителите ми непрекъснато се страхуваха, че ще бъдат открити.

— Истинските им имена са били Ирина и Владимир Козлови, нали?

— Точно така.

— И са се прекръстили на Каган.

— Тъй вярно, сър. Гимнастиката беше тяхната страст, но скоро си дадоха сметка, че не могат повече да се състезават. Рискът да ги разкрият беше твърде голям. Дори не смееха да отидат да тренират в спортна зала. Знаеха, че няма да устоят да покажат най-доброто от себе си и ако хората видеха какво умеят, слухът щеше да се разнесе и може би да стигне до ушите на неподходящи хора. Родителите ми бяха прекалено уплашени да поемат подобен риск. Потискането на тяхната дарба обаче сломи духа им. Това беше цената на свободата им.

— Можели ли са да спечелят златни медали?

— Определено. Обаче са избягали заради мен. Интимните връзки между гимнастиците и гимнастичките са били абсолютно забранени, но те някак са намирали време да останат насаме. Може би ако възможностите не са били толкова редки, те е нямало да… Е, както и да е, когато майка ми разбрала, че е бременна, знаела е, че ръководството ще настоява да направи аборт, за да продължи да се състезава. Тя обаче била твърдо решена да задържи бебето.

— Били са още тийнейджъри — бързо са пораснали.