Борис Акунин - Статски съветник

Снежна топка го удари в гърба. Ераст Петрович се обърна изумен и видя до тротоара лека шейна. На кадифената седалка, облегната назад, седеше черноока госпожица със самурена наметка.

— Качвай се — рече тя. — Хайде.

— Ковладите ме п-пред началството, а, мадмоазел Литвинова? — осведоми се Фандорин с възможно най-остър сарказъм.

— Ераст, ти си глупак — кратко и решително заяви тя. — Мълчи, че пак ще се скараме.

— Ами съветът на негово сиятелство?

Есфир въздъхна:

— Добър съвет. Непременно ще се възползвам от него. Но не сега. По-късно.

Пред входа на голямата сграда на булевард „Тверской“, позната на всеки московчанин, Фандорин се спря, обзет от смесени чувства. И така, назначението, за което от толкова време се говореше и в чиято реалност Ераст Петрович вече изобщо не вярваше, най-сетне е факт.

Преди половин час в дома на „Малая Никитская“ пристигна куриер, поклони се на статския съветник, излязъл по халат, и му съобщи, че незабавно трябва да се яви в Главното полицейско управление. Тази покана можеше да означава само едно: вчерашната депеша на генерал-губернатора до негово величество е изиграла ролята си, и то много по-бързо от очакваното.

Фандорин по възможно най-безшумен начин набързо свърши с утринния си тоалет, сложи мундира, ордените, препаса и сабята — събитието изискваше да се спазят всички формалности, — огледа се към притворената врата на спалнята и тихо се измъкна в антрето.

В служебен смисъл назначението на второто по важност място в древната столица означаваше издигане почти до небесата: повишение в генералско звание, огромна власт, голяма заплата и най-вече осигурен път към още по-главозамайващи висоти в бъдещето. Обаче този път бе обсипан не само с рози, но и с бодли, и най-лошото му се виждаше това, че напълно ще се прости с личния живот. Главният полицейски началник трябва да живее в резиденцията — тържествена, неуютна и при това съединена с канцеларията; да участва в безброй задължителни официални мероприятия, и то като централна фигура (например на Кръстопоклонна неделя предстои тържествено откриване на Дружеството за попечителство на народната трезвост под патронажа на главния градски блюстител на закона); и освен всичко друго да служи за нравствен пример на гражданството, което при сегашното житейско положение на Ераст Петрович изглеждаше трудноизпълнимо.

Затова Фандорин трябваше да си даде кураж, преди да прекрачи прага на новото си обиталище и новия си живот. Както винаги намери утеха в мисълта на Мъдреца: „Благородният почита дълга над всичко и не се стреми да се отклони от него.“

Не можеше да се отклони, а да се бави беше глупаво, така че Ераст Петрович въздъхна и прекоси съдбоносната черта, от която започваше новата му служба. Кимна на жандармериста, вдигнал ръка да козирува, обходи с продължителен поглед познатото красиво фоайе и повери палтото си на портиера. Всеки миг ще пристигне генерал-губернаторската карета. Владимир Андреевич ще въведе протежето си в кабинета и тържествено ще му връчи печата, емблемата, символичния ключ на града — атрибутите на главния полицейски началник.

— Колко е трогателно, че сте с мундира и ордените! — чу весел глас отзад. — Значи сте разбрали? Аз пък исках да ви изненадам. — На широкото ниско стълбище с четири мраморни стъпала стоеше Пожарски, облечен съвсем делнично — със сако и кариран панталон, но пък цъфнал в усмивка. — Приемам поздравленията с благодарност — шеговито се поклони той. — Макар че подобна тържественост е излишна. Заповядайте в кабинета. Ще ви покажа нещо.

Ераст Петрович не се издаде с ни най-малък жест, но съзрял случайно в огледалото как ослепително блестят ордените и златното везмо на мундира му, цял пламна от срамната си грешка. „Когато светът изглежда съвсем черен, благородният търси в него светло петънце“ — дойде му на помощ Мъдреца. Статският съветник направи усилие и светлото петънце веднага му се яви: поне няма да председателства народната трезвост.

Без да каже нито дума, Ераст Петрович последва Пожарски в началническия кабинет и се спря на вратата, защото не виждаше къде да седне — диванът и фотьойлите бяха покрити с калъфи.

— Още не съм се нанесъл. Елате тук — Пожарски дръпна от дивана бялото платнище. — Телеграмата за назначението ми е пристигнала рано сутринта. Но вас това надали ви интересува. По-важното е изпратеният от Петербург текст за вестниците. Предназначен за публикуване на двайсет и седми. А за Долгорукой е пратен поименен указ. Вижте.