Борис Акунин - Статски съветник

— Да си довършим менкането — предложи кукунделът. — Дай кожуха и ръкавиците, вземи моето палто. И шапката сваляй.

Навлече овчия кожух, сложи си шапката му с наушници, а на кочияша метна коженото си палто и му нахлупи цилиндъра. Пък като ревна:

— Да те няма! Чупка!

Кочияшът подхвана пешовете на коженото палто, което му беше доста дълго, и се понесе през булеварда с кърпените си ботуши, а златният ланец се подмяташе до ухото му.

Фандорин пък седна на капрата, цъкна на коня да стои мирен и зачака.

След пет минути от двора на полицейското управление потегли затворена карета и спря пред главния вход. Появи се Пожарски с букет рози, мушна се вътре и каретата веднага тръгна. Подир нея потегли и шейна с двама господа — все същите познайници на Ераст Петрович.

Статският съветник поизчака, после подсвирна и викна:

— Дий, мързеливке! Дий!

Рижото конче тръсна разресана грива, дрънна камбанката и набра скорост.

Оказа се, че отиват на Николаевската гара.

Там Пожарски скочи от каретата, пооправи букета и се втурна нагоре през две стъпала. „Ангелите пазители“ го следваха на обичайната дистанция.

Тогава мнимият кочияш слезе от шейната. Все едно се поразтъпкваше, отиде до каретата, изпусна си ръкавицата и се наведе. Преди да я вдигне, се огледа и внезапно строши болта на ресора със силен юмручен удар, толкова светкавичен, че никой не го видя. Каретата се полюшна и съвсем леко приклекна. Кочияшът се извърна, но не откри нищо обезпокоително, защото Фандорин вече се беше изправил и зяпаше нанякъде.

Докато чакаше после на капрата на шейната, отказа на неколцина клиенти от питерския влак, включително едно много изгодно пътуване до Соколники за рубла и двайсет и пет копейки.

Когато Пожарски се върна, не беше сам, а с много миловидна млада дама. Заровила лице в розите, тя щастливо се смееше. И князът изглеждаше съвсем необичайно: лицето му беше светнало, весело и безгрижно.

Красавицата го прегърна през рамото със свободната си ръка и го целуна така страстно в устата, че мъхестата му шапка от златка се изкриви на една страна.

Фандорин неволно поклати глава, изненадан от странностите на човешката природа. Кому би могло да хрумне, че самолюбивият петербуржки хищник е способен на тъй романтично поведение? Но какво общо има всичко това с БГ?

Щом князът качи спътничката си в каретата, возилото веднага се капична вдясно и се разбра, че не може да потегли.

Тогава Ераст Петрович си нахлупи шапката до очите, вдигна яка, изплющя юнашки с камшика и се доближи до закъсалата карета.

— Айде на шейната лека владимирска! — провикна се той с променен глас, който нямаше нищо общо с неговия. — Качвай се, ваше благородие, ща откарам с мамзелката където кажеш, няма много да ти искам: само рубличка, та половин отгоре и четвъртина бакшиш!

Пожарски му хвърли едно око, после погледна разкривената карета и каза:

— Откарай госпожицата на площад „Лубянски“. А аз — обърна се към нея — ще се кача при моите хора и отивам на „Тверской“. Ще чакам вести.

Красавицата се намести в шейната и докато си замяташе краката с мечата кожа, изчурулика на френски:

— Но ще те моля, миличък, без полицейски номера, никакво проследяване. Той непременно ще усети.

— Обиждаш ме, Жули — отговори на същия език Пожарски. — Мисля, че никога не съм те мамил.

Ераст Петрович подръпна юздите и кончето се понесе по „Каланчовка“ в посока към „Садово-Спаска“.

Госпожицата очевидно беше в добро настроение: първо си изтананика нещо без думи, после тихо запя за червения сукман. Гласчето й беше много приятно и мелодично.

— „Лубянка“, госпожо — съобщи Фандорин. — Сега накъде?

Тя завъртя глава, недоволно промърмори: „Колко е досаден с тази негова конспирация!“, и нареди:

— Направи няколко кръгчета.

Статският съветник изхъмка и подкара в кръг по площада около замръзналия фонтан и файтонджийската борса.

На четвъртото кръгче от тротоара се метна в шейната някакъв мъж с черно палто.

— Я да се мащаш, авантаджия такъв! — кресна кочияшът и замахна да го перне с камшика.

Пътникът пък да се окаже не кой да е, а лично господин Грин, само че с очила и залепени светли мустаци.

— Той ми е приятел — обясни красивата госпожица. — Него чаках. Накъде, Гринчик?

Новият пътник нареди:

— Карай през „Театрални“. После ще ти кажа.

— Какво има? — попита любителката на песни. — Какво значи „спешна работа“? Зарязах всичко, тутакси ти се явявам! Да не ти е домъчняло? — дяволито изви гласче.