Борис Акунин - Статски съветник

Ераст Петрович взе телеграфната бланка с печат „Строго секретно“ и плъзна поглед по дългия текст от плътно налепени лентички.

Днес, в тържествения ден по случай рождението на Негово величество императора, Москва е облагоприятствана с величествена, небивала Царска милост: Самодържавният Повелител на Русия възлага непосредствената грижа за първопрестолната столица на Своята Империя на августейшия си брат Великия княз Симеон Александрович и назначава Негово височество за московски генерал-губернатор.

Това назначение е изпълнено с дълбок исторически смисъл. Москва отново влиза в непосредно общение с Августейшия дом на руските царе. Вековната духовна връзка, обединяваща Върховния Водач на руския народ с древната руска столица, днес добива онова видимо изражение, което може дълбоко да се осъзнае от целия народ.

Днес Императорът утвърждава за доброчестина да извиси значението на Москва като национална опора и назначава за Свой представител в нея Августейшия си брат.

Московчани никога няма да забравят отзивчивостта на княз Владимир Андреевич, сърдечната грижа, с която той приемаше всички лица, потърсили помощта му, енергията, с която…

— Стигнахте ли до отзивчивостта? — попита Пожарски, очевидно нетърпелив да поговорят. — Нататък няма смисъл да четете, много е дълго и няма нищо интересно. Така че, Ераст Петрович, край с патрона ви. Сега е моментът да се разберем с вас. Москва ще се промени и никога вече няма да е като по времето на Володя Голямото гнездо 52 52 Едно от прозвищата на губернатора по името на Всеволод III Голямото гнездо (1154–1212) — велик владимирски княз, син на Юрий Долгорукой. Имал е 12 деца, оттам и прякорът му. — Б.пр. . В града се установява истинска власт, здрава, силна, без никаква „отзивчивост“. Шефът ви не разбираше истинската природа на властта, не делеше свещената й функция от практическата, затова градът ви е затънал в патриархалност и не може да направи крачка към новия век. — Князът говореше делово, убедено, енергично. Сигурно беше такъв в истинската си същина, когато не играеше роли и не хитруваше. — Свещената власт в Москва ще се олицетворява от негово височество, моя покровител, чиито интереси фактически представлявам тук още от самото начало. Сега мога да го призная съвсем честно. Великият княз е мечтател и човек с по-специални вкусове, за които сигурно сте чували.

Ераст Петрович си спомни: за Симеон Александрович се говореше, че обичал да е заобиколен от миловидни адютанти, но не знаеше дали Пожарски има предвид точно това.

— Впрочем няма значение. Важното е, че негово височество няма да се меси в нищо и ще си гледа само парадно-представителните функции, тоест няма да принизява мистичния ореол на властта с „отзивчивост и сърдечност“. А практическата, тоест истинската власт над милионния град остава за московския главен полицейски началник, която длъжност от днес е поверена на мен. Знам, че не сте любител на доносите и интригите, затова си позволявам да съм напълно откровен с вас — Глеб Георгиевич погледна ордените на събеседника си и леко се смръщи. — Понякога се увличам и може би ви обидих. Трябва да ми простите. Помежду ни възникна нещо като момчешко съперничество и аз не се въздържах от удоволствието леко да се пошегувам с вас. Прекалих. Знаех за вчерашната депеша, в която патронът ви моли императора да потвърди назначаването ви за главен полицейски началник. Хрисимият Инокентий Андреевич, секретарят на Долгорукой, отдавна усети накъде духа зефирът и стана наистина незаменим помощник в нашата кауза. Така че моята телеграма стигна до императора половин час по-рано. Наистина ли помислихте, че след Брюсовската градина отивам да си лягам?

— Изобщо не съм мислил по т-този въпрос — сухо отговори Ераст Петрович, нарушавайки за първи път мълчанието си.

— Обиден сте все пак — констатира Пожарски. — Добре, виновен съм, но забравете тази шега. Става дума за бъдещето ви. Можах да оценя изключителните ви качества. Имате остър ум, решителен сте, смел, а най-вече ценя таланта ви да се измъквате от огъня, без да си опарите крилцата. Аз самият съм късметлия и умея да разпознавам хората, над които бди съдбата. Хайде да проверим кой е по-голям късметлия, вие или аз — той внезапно извади от джоба си мъничко тесте карти и го показа на статския съветник. — Познайте най-горната карта, черна или червена.

— Добре, само че оставете тестето на масата — сви рамене Ераст Петрович. — Предоверяване в подобна игра веднъж едва не ми коства живота.