Борис Акунин - Статски съветник

Фандорин в пълно недоумение се озърна към камердинера и онзи изведнъж си позволи нещо много странно — намигна на статския съветник с бръчкавия си клепач. Съвсем объркан, Ераст Петрович пак погледна през пролуката. Князът вдигна ръка и леко погали плачещата по черната коса:

— Успокой се, мила, няма нищо — нежно рече той. — Хубаво е, че дойде при стареца да ти олекне на душата. И че си поплака, също е добре. Но виж какво ще ти кажа. Забрави го. Не е за теб. За никого не е. Ти си пряма, пламенна, не можеш да живееш наполовина. А той — макар да го обичам — е някак като безжизнен, все едно го е попарила слана. Или е посипан с пепел. Не можеш да го сгрееш, да го съживиш. Мнозина вече опитаха. Чуй съвета ми, не си хаби сърчицето за него. Намери си някой млад, ясен и разбран. С такива по-щастливо се живее, повярвай на стареца.

Ераст Петрович слушаше думите на княза, невярващо свил писани вежди.

— Не искам ясен — с гъгнив от сълзите, но съвсем разпознаваем глас избоботи чернокосата посетителка. — Вие нищо не разбирате, той е по-жив от всички, които познавам. Само се боя, че не умее да обича. И освен това през цялото време ме е страх, че ще го убият…

Фандорин не можеше да подслушва повече.

— Защо ме доведохте тук? — яростно прошепна той на Фрол Григориевич и бързо излезе в коридора.

Върна се в приемната и като натискаше така силно перодръжката, че хвърчаха мастилени пръски, написа на генерал-губернатора нова бележка, съвсем различна от първата и по тон, и по съдържание. Но не успя да я връчи на секретаря: бялата врата се отвори и се чу гласът на Владимир Андреевич:

— Хайде, Господ да те пази. И не забравяй съвета ми.

— Добър ден, Есфир Авесаломовна — поклони се статският съветник на красавицата, излязла в приемната.

Тя му хвърли презрителен поглед. Човек не би могъл изобщо да си представи, че тази надменна дама току-що смъркаше и хлипаше като дете, лишено от сладолед. Само очите й, още влажни от сълзите, блестяха малко повече от обичайното. Савската царица си тръгна, без да го удостои с отговор.

— Ех — въздъхна князът, загледан подире й, — да бях сега на шейсет и пет… Влизайте, драги. Извинете, че се наложи да почакате.

Сякаш по мълчаливо споразумение не споменаха посетителката, а минаха направо по същество.

— Така се завъртяха нещата, че д-досега не можах да дойда с рапорт при ваше сиятелство — подхвана Фандорин с официален тон, но генерал-губернаторът го хвана под ръка, сложи го да седне на фотьойла срещу своя и с благ, добродушен глас рече:

— Знам всичко. Фрол има доброжелатели и в Тайната полиция, и навсякъде. Редовно получавах донесения относно приключенията ви. И за днешната битка съм надлежно осведомен. Получих подробно донесение от колежки асесор Милников — с всички подробности. Чудесен човек е Евстратий Павлович. Много му се ще да заеме овакантеното място на Бурляев. Защо не, може и да подметна на министъра. Вече пратих на негово величество депеша за днешното геройство — да изпреваря княза. От голямо значение е кой пръв ще му докладва. За вашата доблест му написах в най-ярки краски.

— Много б-благодаря — смути се Ераст Петрович, — но нямам с какво да се похваля. Главният п-престъпник се укри.

— Един се е укрил, а шестима са обезвредени. Това е изключителен успех, драги. Полицията отдавна не може да се похвали с подобна сполука. И тази победа е извоювана тук, в Москва, макар и с помощ от столицата. От моята депеша императорът ще разбере, че за шестимата унищожени терористи заслугата е наша, а седмият е изпуснат по вина на Пожарски. В депешите съм ненадминат. Почти половин век кръстосвам мастилените морета. Нищо, Бог е милостив. Може и да разберат (сбръчканият му пръст се вдигна към тавана, сочейки може би императора, а може би и непосредствено Божиите селения), че още е рано да изхвърлят на боклука Долгорукой. Не са познали! И относно чаканото ви назначение за главен полицейски началник също споменах в депешата. Да видим кой кого…

Ераст Петрович излезе умислен от генерал-губернаторския дворец. Докато си слагаше ръкавиците, се спря пред налепените афиши и прочете обява, набрана с огромни черни букви:

В Политехническия музей се демонстрира най-новият фонограф на Едисън. Г-н Репман, завеждащ Отдела по приложна физика, лично ще проведе опит със записване на звук, като за целта ще изпълни ария от операта „Живот за царя“ 51 51 По-известна като „Иван Сусанин“, опера на Михаил Глинка. — Б.пр. . Вход — 15 коп. Броят на билетите е ограничен.