Борис Акунин - Статски съветник

Но той вече не я слушаше.

Влезе с нея и без да поглежда наникъде, мина през някаква стая, седна.

— Сега какво ще правим? — попита Иглата.

— Трябва да помисля — монотонно отговори Грин.

— Може ли да остана тук? Няма да преча…

Но тя му пречеше. Мекият й тюркоазен поглед не оставяше мисълта му да се концентрира, въртяха му се разни второстепенни и изобщо ненужни мисли.

С усилие на волята Грин си наложи да не се отклонява от основната линия, да се съсредоточи върху най-насъщната задача.

Най-насъщната задача се наричаше ТГ. Нямаше кой да я реши освен Грин.

С какво разполага?

Само с добре тренирана памет.

На нея трябва да заложи.

ТГ изпрати общо осем писма.

Първото — за екатериноградския губернатор Богданов. Дойде скоро след неуспешното покушение срещу Храпов, на 23 септември миналата година. Появи се изведнъж на масата в конспиративната квартира на „Фонтанка“. На пишеща машина „ундервуд“.

Второто — за жандармерийски генерал Селиванов. От само себе си изникна в джоба на палтото му на 1 декември миналата година. Беше по време на партийната „сватба“. Пак на пишеща машина „ундервуд“.

Третото — за Пожарски и някакъв „важен агент“, който се оказа Стасов, член на задграничния ЦК. Грин го откри на пода в антрето на Василевски остров на 15 ноември. Същата пишеща машина.

Четвъртото — за Храпов. Във вилата в Колпино. Емеля намери бележката, увита върху камък, под отворения прозорец. На 16 февруари. ТГ пак го беше написал на „ундервуд“.

И така, първите четири писма се получиха в Петербург в продължение на почти пет месеца.

В Москва ТГ се развихри: за четири дни — четири послания.

Петото — за предателството на Рахмет и че Сверчински през нощта ще е на Николаевската гара. Дойде на 19-и, вторник. Пак, както в случая със „сватбата“, се появи в джоба на окаченото му палто. Пишещата машина вече беше „ремингтън №5“. Очевидно „ундервудът“ беше останал в Питер.

Шестото — за полицейската блокада при железопътните складове и за новата квартира. Получи се на 20-и, сряда. Донесе го Матвей, някой незабелязано му пуснал писмото в джоба на полушубката. Написано на „ремингтън“.

Седмото — за Петросовската баня. Пуснато в пощенския процеп на 21 февруари. „Ремингтън“.

Последното, осмото, което ги подмами в капана, дойде по същия начин. Вчера, петък. „Ремингтън“.

Какво следва от всичко това?

Защо ТТ в началото им направи толкова безценни услуги, а накрая ги предаде?

Поради същото, което подтиква към предателство и другите: бил е арестуван и сломен. Или е бил разкрит и самият той е станал жертва на провокация. Няма значение, това не е най-важното.

Основният въпрос е кой е той?

В четири от осемте случая ТГ или негов посредник е бич в непосредствена близост до Грин. В другите четири не е искал или не е можел да стигне директно до него и е действал отвън: отвореният прозорец, вратата, Матвей.

За Колпино е ясно: след януарския екс Грин беше наредил престой под карантина за групата: останаха във вилата, никъде не излизаха, с никого не се срещаха.

А в Москва ТГ бе имал непосредствен достъп до Грин само веднъж, на 19 февруари, когато Коза им проведе инструктаж, преди да нападнат колата на експедиционната служба.

Какво стана от вторник до сряда?

Грин подскочи на стола, потресен от отговора, по-елементарен от две и две. Как не се беше сетил досега! Просто не е имал истински категорична необходимост, която така изостря умствената дейност.

— Какво? — уплаши се Иглата. — Зле ли ти е?

Той мълчаливо грабна лист и молив, помисли една минута и бързо драсна няколко реда, отгоре написа адреса.

— За телеграфа. Свръхспешно.

Грин се оказа съвсем различен от представата на Ераст Петрович за него. Нищо злодейско или особено кръвожадно не видя у човека, седнал на другата пейка. Изсечено сурово лице, което е трудно да си представиш усмихнато. И съвсем младо въпреки лаишкия маскарад във вид на прошарени мустаци и бакенбарди.

Освен самия Фандорин и терористите май нямаше никой друг в Брюсовската градина. Пожарски чудесно бе избрал мястото за операцията. Оттатък оградата пристъпяше стражар, несъмнено дегизиран. Двама млади чистачи с неестествено дълги бради и интелигентни лица несръчно стържеха снега с дървени лопати. Други двама младежи играеха наблизо — забиваха остриета в метален обръч, но не много увлечено — току се оглеждаха на всички страни.