Борис Акунин: Статски съветник

— За вас, господин Пожарски, ключовият момент вече настъпи. Да идем в кабинета.

Поведението и тонът на Фандорин впечатлиха Глеб Георгиевич. Той го погледна с любопитство.

— Пак ли сме на „вие“? Ераст, като гледам как ти блестят очите, явно си научил нещо много интересно. Добре, да вървим. Но само за пет минути. Имам спешна работа.

Князът ясно му показа, че няма време за дълги приказки, не седна, не предложи и на посетителя да седне, макар че калъфите вече бяха махнати. Ераст Петрович впрочем изобщо не възнамеряваше да сяда, защото беше настроен войнствено.

— Вие сте провокатор, двоен агент, държавен престъпник — изреди той, обладан от леден бяс, и не заекна нито на едно „п“ и „д“. — Не Диана, а вие сте общували с терористите от Бойната група чрез писма. Вие сте погубили Храпов, вие сте съобщили на престъпниците за Петросовската баня, нарочно ме заблудихте и за пряспата, за да се отървете от мен. Вие сте предател! Искате ли доказателства?

Глеб Георгиевич го гледаше с все същото любопитство, без да бърза с отговора.

— Май няма нужда — отговори накрая. — Вярвам ти, че разполагаш с доказателства, а нямам време за препирни. Много ми е интересно, разбира се, какво си разкрил, обаче ще ми го разкажеш някой друг път. Хайде, удължавам времето на разговора ни от пет на десет минути, но повече не мога. Така че давай по същество. Добре, провокатор съм, двоен агент и предател. Уредих убийството на Храпов и много други прекрасни изпълнения, включително няколко покушения срещу самия себе си. Е, и? Какво искаш?

Ераст Петрович се слиса, тъй като беше готов за дълго и упорито отричане. Затова въпросът, който се канеше да зададе накрая, прозвуча доста безпомощно, при това на пресекулки:

— Но з-защо? З-за какво ви беше цялата тази интрига?

Пожарски заговори твърдо, уверено:

— Аз съм човекът, който може да спаси Русия. Защото съм умен, смел и без никакви сантименти. Враговете ми са многобройни и силни: от една страна, фанатиците на бунта, от друга — тъпите и невъзприемчиви говеда в генералски мундири. Дълго време нямах нито връзки, нито протекции. Все едно щях да пробия, но твърде късно, а годините отлитат и Русия вече има съвсем малко време. Затова трябваше да побързам. БГ ми е като дете. Аз отгледах тази организация, осигурих й име и репутация. Тя вече ми даде всичко което можеше, и настана часът да приключа с нея. Днес ще унищожа Грин. Славата, която създадох на този смел господин, ще ми помогне да се издигна с още няколко стъпала, ще ме доближи до крайната цел. Това е цялата и абсолютна истина, казано накратко. Доволен ли сте?

— И всичко това сте го правили за спасението на Русия? — попита Фандорин, но сарказмът му не смути събеседника.

— Да, и за самия себе си, естествено. Не деля себе си от Русия. В края на краищата Русия е създадена преди хиляда години от мой родоначалник, а друг от предците ми преди триста години е спомогнал за възраждането й — Пожарски пъхна ръце в джобовете на палтото си, позалюля се напред-назад. — Не си мисли, Ераст, че ме е страх от разобличенията ти. Какво можеш да направиш? Нямаш свои хора в Петербург. Московският ти покровител е низвергнат. Никой няма да ти повярва, никой няма да те чуе. Освен косвени улики и предположения нямаш нищо черно на бяло. Ще пишеш до вестниците? Няма да публикуват нищо. Тук, слава Богу, не сме Европа. Знаеш ли — доверително сниши глас Глеб Георгиевич, — имам револвер в джоба и в момента съм го прицелил в корема ти. Мога да те застрелям. Направо тук, в кабинета си, после ще кажа, че ти си бил агент на терористите, че си бил свързан с тях чрез малката еврейка и си се опитал да ме убиеш. При сегашното положение думата ми е закон, дори ще получа награда. Но аз съм противник на излишните неща. Няма нужда да те убивам, ти наистина не си заплаха за мен. Избирай, Ераст: или играеш на моя страна, по моите правила, или само ще се изложиш. Впрочем има и трета възможност, тя май ти пасва най-много. Да си замълчиш и тихо-кротко да си подадеш оставката. Поне ще си запазиш достойнството, на което толкова държиш. Та какво избираш? Играеш, излагаш се или мълчиш?

Статският съветник пребледня, веждите му мръднаха нагоре-надолу, тънкият му мустак затрепка. Князът доста иронично наблюдаваше вътрешната му борба и спокойно чакаше края й.

— Е?

— Добре — тихо промълви Ераст Петрович. — Щом искаш, ще си з-замълча…

— Чудничко — усмихна се триумфаторът и си погледна часовника. — Какви ти десет минути, стигнаха ни пет. Колкото за играта, помисли си. Не погребвай таланта си, не ставай като лукавия и ленив раб, за който говори свети Матей 53 53 Матей 25:18, 25, 27 — притча на Иисус за слугата, закопал сребърния талант на господаря си, вместо да го внесе да събира лихва. — Б.пр. .