Борис Акунин - Статски съветник

В този миг Грин го подпря с цевта между плешките.

— Тук съм. Ръцете встрани. До стената и бавно с лице към мен.

Пожарски разпери длани на височината на раменете си, направи десет крачки напред и се обърна. Лицето му беше напрегнато, веждите навъсени.

— Капан — каза той. — Сам съм си виновен. Мислех, че ме обичаш, Жули. Сбъркал съм. Е, стават и грешки.

— Както означава ТГ? — попита Грин с пръст на спусъка.

Полицейският началник тихо се изсмя.

— Това ли било? Аз пък се чудя как така господин Грин направо не ме застреля в гръб. Значи нищо човешко не ви е чуждо? Любопитство, а? Добре, понеже сме си близки, ще отговоря на всичките ви въпроси. Тъкмо ще подишам въздух още някоя и друга минута. Радвам се лично да се запозная с получателя на писмата си. Точно така си ви представях.

— ТГ — повтори Грин.

— Нищо особено, шега. Означава „третият се радва“ — на латински „терциус гауденс“. Надявам се, че ви е ясен смисълът на шегата? Полицията изтребва хора като вас, вие изтребвате онези, които ми пречат, а аз гледам тези игри и се забавлявам. Мисля, че е остроумно.

— Какво искате да кажете с това „пречат“? Тоест? Губернаторът Богданов, генерал Селиванов, предателят Стасов…

— Не се морете, всичките ги помня — прекъсна го Пожарски. — Богданов. Тук по-скоро опираше до личен въпрос. Трябваше да услужа на заместник-директора, моя предшественик в департамента. Той отдавна имаше връзка с жената на екатериноградския губернатор и му се щеше тя да стане вдовица. Мечтите му бяха съвсем платонични, но веднъж ми попадна писъмце от негово превъзходителство, в което той доста неразумно беше споделил с възлюбената си: „Да можеше час по-скоро терористите да пипнат благоверния ти. С удоволствие бих им помогнал.“ Как да не се възползвам? След като толкова героично застреляхте Богданов, аз проведох конфиденциален разговор с влюбения мечтател и заместник-директорското място се освободи. За генерал-лейтенант Селиванов ли? О, тук случаят е съвсем друг. Изключително хитроумен човек. Стремеше се към същото като мен, но ми избяга напред. Затулваше ми слънцето, а това е опасно. За Селиванов безкрайно съм ви благодарен. Когато го пратихте в подземното царство, покорният ви слуга стана най-многообещаващият закрилник на отечеството. После май следва Аптекарският остров и покушението срещу мен и „сътрудника“ Стасов. Тук задачата беше двойна: първо, да вдигна служебното си реноме. Щом самата БГ ме преследва, значи оценява деловите ми качества. И второ: Стасов се беше изчерпал откъм полезност и молеше да бъде освободен. Можех да го освободя, разбира се, но реших, че ще ми дойде по-сгодно, ако умре. Хем и престижът на Бойната група ще нарасне.

Грин смръщи лице, сякаш надмогваше вътрешна болка, и Пожарски се засмя доволен.

— Сега — най-важното ви изпълнение, убийството на Храпов. Признайте, че ви подхвърлих прекрасна идея, без нищо да ви натрапвам. Аз от своя страна признавам, че се справихте бляскаво. Безжалостно наказахте жестокия сатрап, чието най-тежко прегрешение беше, че не можеше да ме понася и всячески спъваше кариерата ми… Тук, в Москва, ми създадохте много грижи, но в края на краищата всичко се уреди идеално. Дори изпълнението ви с експроприацията ми свърши чудесна работа. Благодарение на общата ни вятърничава дружка Жули научих кой е новият партиен ковчежник и в най-скоро време се канех да му иззема държавните пари. Най-ефектно щях да го направя на длъжността московски главен полицейски началник. Един вид, и без да съм в столицата, седнал съм високо, виждам нашироко. Жалко. Явно не ми било писано — въздъхна с примирен вид. — Поне оценете елегантното хрумване… После какво? Полковник Сверчински? Подлец, гнусен шарлатанин. Вие ми помогнахте да му отмъстя за един подъл номер. Бурляев? Тук пък аз ви помогнах — както в случая с Рахмет. Само това оставаше, БГ, любимото ми творение, да бъде унищожено от началника на московската Тайна полиция. Не е честно. Който сее зърното, той жъне реколтата. Браво, че очистихте Бурляев. Неговото ведомство мина изцяло под мое подчинение. Е, с Фандорин допуснахте грешка, а той ужасно досадно ми се пречкаше в краката. Но за Фандорин не ви виня, той е по-специален случай… Това е, и после дойде време да приключваме общата ни епопея. Уви, и най-хубавите неща си имат край. Премислих операцията до най-малките подробности, но се набъркаха разни случайности. Жалко. Тъкмо бях набрал скорост, още малко, и никой не можеше да ме спре… Съдба.