Борис Акунин: Статски съветник

При Чудов манастир статският съветник срещна поручик Смолянинов, също в параден мундир и по-зачервен от друг път.

— Здравейте, Ераст Петрович! — възкликна той. — Отивате да се представите? В какъв късен час! Сто на сто ви чака повишение.

Фандорин леко сви рамене и любезно попита:

— А вашите п-представиха ли се вече? Как мина?

— В Тайната полиция има новоназначения. Милников запазва предишната длъжност, Зубцов става началник. Макар и титулярен съветник, какво ще кажете! В Жандармерийското управление ни пращат някакъв от Петербург. За мен е без значение. Аз, Ераст Петрович, така или иначе подавам рапорт. От корпуса се връщам в кавалерията. Сега вече окончателно го реших.

Ераст Петрович никак не се учуди, но попита:

— Защо така?

— Не ми хареса как негово височество говори за задачите на държавната полиция — разпали се поручикът. — Вие, каза, трябва да внушавате на жителите страх и благоговение пред властта. Вашата задача е навреме да откривате плевелите и безмилостно да ги изскубвате за поука и назидание на останалите. Още видът на синия мундир трябвало да вцепенява гражданството. Следвало да се укрепят основите на руската държавност, иначе нихилизмът и слободията щели да ги смият.

— Може би е точно така? — предпазливо вметна Фандорин.

— Напълно е възможно. Само че аз не желая видът ми да вцепенява когото и да било! — Смолянинов гневно дръпна пискюла на сабята. — Учили са ме, че трябва да изкореняваме беззаконието и да браним беззащитните, че Жандармерийският корпус е безупречно чиста кърпа, с която върховната власт бърше сълзите на страдалците!

Статският съветник със симпатия поклати глава:

— Т-трудно ще ви е в армията. Нали знаете как се отнасят офицерите към жандармеристите.

— Нищо — упорито тръсна глава розовобузият офицер. — Първо ще ме гледат с презрение, после ще видят, че не съм някакъв си доносник. Някак ще се нагодя.

— Не се съмнявам.

Ераст Петрович си взе довиждане с опърничавия адютант и ускори крачка, защото до уреченото време за явяването му оставаха по-малко от десет минути.

Аудиенцията се провеждаше не в кабинета, а в официалния салон — вероятно с цел представящите се да осъзнаят върховното значение на мига. Точно в пет и половина двама важни лакеи с перуки на букли отвориха вратите, майордомът с позлатен жезъл влезе пръв и гръмогласно съобщи:

— Негово високородие статски съветник Фандорин.

Ераст Петрович още от прага почтително се поклони и едва подир туй си позволи да разгледа августейшата особа. Симеон Александрович беше съвсем различен от бикообразния си брат. Слаб, строен, с издължено надменно лице, остра брадичка и напомадена коса — по-скоро приличаше на хабсбургски принц от времето на Веласкес.

— Здравей, Фандорин — каза негово височество. — Ела.

Ераст Петрович много добре знаеше, че обръщението на „ти“ към по-нисшите е знак за благоволение в царската, фамилия, но леко се смръщи. Приближи се до великия княз и стисна бялата му елегантна ръка.

— Значи това си ти — Симеон Александрович с одобрителен интерес огледа внушителната осанка на чиновника. — Пожарски в докладните си те обрисува по най-похвален начин. Каква трагедия, че загина. Безкрайно талантлив човек, всеотдайно предан на мен и престола — генерал-губернаторът се прекръсти, но Фандорин не последва примера му.

— Ваше императорско височество, трябва да ви съобщя някои п-подробности за дейността на княз Пожарски във връзка със случая с Бойната група. Написах рапорт до министъра на вътрешните работи, в който най-подробно излагам всичко, което…

— Четох го — прекъсна го Симеон Александрович. — Министърът намери за необходимо да ми го препрати в качеството ми на московски генерал-губернатор. С резолюция: „Пълни измишльотини, и то опасни.“ Но аз добре познавах покойния Пожарски и затова повярвах на всяка твоя дума. Наистина всичко е било точно така. Ти си проницателен и обигран. Пожарски не се е излъгал в мнението си за теб, той много разбираше от хора. Само че не биваше да пишеш рапорт. Разбирам съперникът ти да беше жив. Но какъв е смисълът на умряло куче да вадиш нож?

— Ваше височество, не целях това. Исках да обърна вниманието на висшето началство върху методите на работа в Т-тайната държавна полиция… — смутен отвърна Ераст Петрович, но великият княз го възпря със снизходителен жест:

— Аз впрочем изобщо не се сърдя на Глеб за лудориите му. Те посвоему са дори остроумни. Изобщо съм доста снизходителен към онези, които са ми предани искрено — наблегна негово височество. — Ще имаш възможност да се убедиш в това. Колкото до рапорта ти, накъсах го и го забравих. Нямаше никаква нужда от всичко това. Престижът на властта е над всичко, включително над истината. Тепърва ще го усвоиш. Но достойно оценявам твоя хъс. Имам нужда от помощници като Пожарски и теб — умни, енергични, предприемчиви, които пред нищо не се спират. Мястото при мен се оваканти и искам ти да го заемеш.