Борис Акунин: Статски съветник

Статският съветник, потресен от „лудориите“, загуби дар слово. Но негово височество изтълкува мълчанието му посвоему и се усмихна с разбиране:

— Май искаш да знаеш какво точно ти предлагам? Няма да си на загуба, не бой се. Още утре ще подпиша указа, с който те назначавам за главен московски полицейски началник, а това, ако не се лъжа, означава дванайсет хиляди заплата плюс четиринайсет хиляди за представителни, плюс каляска и държавна резиденция, а и специални фондове, с които ще разполагаш по свое усмотрение. Длъжността съответства на четвърти клас, така че в най-скоро време ще получиш генералски чин. А придворно звание камерхер ще ти издействам незабавно още за Великден. Какво ще кажеш? Както казват вашите московски търговци: хайде честито, а? — великият княз се усмихна и отново подаде на чиновника тясната си длан. Но августейшата десница остана да виси във въздуха.

— Знаете ли, ваше височество, реших да се откажа от държавната служба — каза Ераст Петрович с ясен, уверен глас и уж гледаше право в очите негово императорско височество, но същевременно и някак през него. — По ме привлича частният живот.

И без да чака края на аудиенцията, тръгна към вратата.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4177

Издание:

Борис Акунин. Статски съветник

Превод: София Бранц

Редактор: Боряна Джанабетска

ИК „Еднорог“, София, 2003 г.

ISBN: 954-9745-66-X

Владимир I Святославович — Красно слънчице (? — 1015) — новгородски и киевски княз, внук на княз Игор. През 988–989 г. приема християнството от Византия и го налага като държавна религия в Русия. — Б.пр.

Тоест високопоставен държавен чиновник от трети клас, обикновено на висока служба, от ранга на зам.-министър. — Б.пр.

Тайната полиция е местен орган на Департамента на полицията, отговаря за политическите разследвания и надзор, има агенти за външно наблюдение и тайни агенти в политическите партии. Създадена в Петербург през 1866 г., от 1880 г. и в Москва. Премахната е след Февруарската революция. Губернското жандармерийско управление е местен орган на политическата полиция в Руската империя от 1867 до 1917 г. Провежда дознания и извършва арести по политически случаи, осъществява политически разследвания и надзор. — Б.пр.

В Русия от 1791 до 1917 г. — предели на позволеното постоянно местожителство за евреи, обхваща 15 губернии в Полша, Литва, Белорусия, Бесарабия, Курландия (най-западната област на днешна Латвия), Украйна, Кавказ и Средна Азия. — Б.пр.

Първите трима — английски автори от XVII-XIX в. в областта на историята, философията, икономиката, последният — френски държавник и историк. — Б.пр.

„Народна воля“ — най-значителната революционна организация в Русия, създадена в Петербург през август 1879 г. Провежда агитация сред населението и извършва терористични действия — 8 покушения срещу Александър II, убит на 1 март 1881 г. от Игнат Грипевицки (ок. 1856–1881), който е смъртоносно ранен и загива в същия атентат. — Б.пр.

Рахметов — професионален революционер в „Какво да се прави?“. — Б.пр.

Шлиселбуржец — заточеник в Шлиселбургската крепост на р. Нева — от началото на XVIII в. политически затвор с крайно тежък режим. Разрушен през Втората световна война. — Б.пр.

Букв. „чист, съобразен“ — храна, позволена за евреите, които спазват предписанията. — Б.пр.

Ф. А. Корш (1882–1932) — предприемач, основател на известна московска театрална трупа. — Б.пр.

Sanatio (лат.) — лекуване, оздравителни мерки. — Б.пр.

По „Что в имени тебе моем…“, Пушкин, прев. Ал. Миланов. — Б.пр.

Деяния, 1:18 — Б.пр.

Система за съдебна идентификация, наречена на името на своя създател, френския юрист Алфонс Бертийон (1853–1914). — Б.пр.

От експроприация — терористична акция с цел грабеж, обир — обикновено на банки. — Б.пр.

Еклесиаст 11:1 — Б.пр.

Най-големият син на Владимир I — Святополк I — нарежда убийството на тримата си братя, за да завладее териториите им. Глеб (? — 1015) заедно с брат си Борис са известни източноправославни светци, канонизирани от руската църква. — Б.пр.

Първото смъртно наказание на електрически стол е изпълнено на 6 август 1890 г. Осъденият е Уилям Кемлър, известен и като Джон Харт. В енциклопедията на Братя Данчови (1936) този вид умъртвяване е наречен „електрокуция“. — Б.пр.