Борис Акунин - Статски съветник

Остана му последната площадка. Там смътно тъмнееше още една врата.

Заключена. Желязна планка, катинар.

Ераст Петрович хвана с две ръце студеното желязо и съгласно учението за духовната мощ си представи, че е книжна лента. Дръпна я към себе си и катинарът изведнъж отхвърча и затрополи надолу по каменните стъпала.

Нямаше време да се радва. Той се намери в някакво тъмно помещение с нисък скосен таван. През капандурите се виждаше полегат покрив, който матово блещукаше на лунната светлина.

И още една врата, но без катинар и паянтова. С един ритник я довърши.

Излезе на покрива и в първия миг го преряза леден вятър. Но студът не беше най-лошото. Бърз поглед наоколо му беше достатъчен, за да разбере, че оттук вече няма накъде.

Фандорин притича на една страна, видя ниско долу осветената улица, хора, файтони.

Втурна се на другата страна. Долу видя заснежен двор.

Не му остана време за по-нататъшни проучвания. Откъм таванската врата се появиха три сенки и бавно пристъпиха към застиналия над пропастта обречен човек.

— Добре тичате, господин статски съветник — подметна отдалеч един от преследвачите му, чието лице не се виждаше. — Да проверим сега дали можете и да летите.

Ераст Петрович им обърна гръб, защото му беше неприятно да ги гледа, а и безсмислено. Погледна надолу.

Да лети?

Видя надолу гола стена без прозорци, сняг. Поне дърво да имаше — можеше да скочи, да опита да се хване за клоните.

Да лети?

За висше майсторство в клана на „невидимите“, обучили Фандорин на изкуството да управлява духа и тялото си, се смяташе един номер, наречен „Полетът на ястреба“. Ераст Петрович много пъти беше разглеждал рисунки в старите ръкописи, на които техниката на този невероятен фокус беше показана с всички подробности. В стари времена, когато царствата в страната на Слънчевия корен 47 47 Тоест страната, от която пониква и се издига небесното светило — така я нарича в послание до китайския император принц Шотоку Тайси, управлявал през VII в., ревностен проповедник на будизма и конфуцианството в Япония. — Б.пр. били в дълголетна междуособна война, „невидимите“ се смятали за ненадминати разузнавачи. С лекота се катерели по отвесните стени, за да се вмъкнат в обсадена крепост и да проучат всички тайни на отбраната й. Къде по-трудно им било да се измъкнат обратно с получените сведения. Невинаги нинджата имал време да спусне въжена стълба или поне копринена връв. За тази цел бил измислен „Полетът на ястреба“.

В учението се казваше: „Скачай без оттласкване, разстоянието от тялото ти до стената да е две стъпала, не повече и не по-малко. Тялото си дръж идеално право. Брой до пет, тогава рязко удари с пети стената, превърти се във въздуха и се приземи, като не забравиш да отправиш молитва към Буда Амида 48 48 Господар на рая, в който вярващите ще се възродят след смъртта. — Б.пр. .“

Говореше се, че изкусни майстори в древността можели да правят „Полета на ястреба“ от стени с височина сто шаку, тоест трийсет метра, но Ераст Петрович не вярваше. Щом се брои до пет, значи тялото е прелетяло само десет-дванайсет метра. Следва превъртане, което омекотява падането, разбира се, но все пак надали човек може да оцелее при скок от над петнайсет-шестнайсет метра дори да е невероятно изкусен и да му е гарантирано покровителството на Буда Амида.

Ала моментът не беше подходящ за скептицизъм. Отзад се приближаваха бавни крачки — господа нихилистите вече не бързаха за никъде.

Колко ли шаку са тук? — опита се да си представи статският съветник. Не повече от петдесет. За средновековен разузнавач нищо работа.

Трябваше да скочи без оттласкване, това си го спомняше съвсем ясно, така че се изпъна като струна и прекрачи в пустотата.

Усещането от полета му се стори отвратително. Стомахът му направи опит да изскочи през гърлото, а белият му дроб се вкамени, неспособен нито на вдишване, нито на издишване, но всичко това как да е. Най-важното беше да брои.

На „пет“ Фандорин с всички сили удари с крака назад, почувства парещото докосване на твърдата повърхност и направи доста леката фигура „Атакуваща змия“, наречена в европейския цирк двойно салто.

„Наму Амида Буцу 49 49 Бъди благословен, Буда Амида! — молитвени слова, които се повтарят многократно, за да се постигне просветление. — Б.пр. “ — успя мислено да произнесе Фандорин, след което престана да вижда и чува.

После сетивата му се пробудиха, но не всички: беше му много студено, нямаше въздух и пак нищо не виждаше. Ераст Петрович в първия миг се уплаши, че с молитвата на уста е попаднал в будисткия леден ад, където цари вечен студ и мрак. Но в ледения ад надали знаеха руски, а далечните гласове, долитащи някъде от висините, говореха точно този език.