Борис Акунин - Статски съветник

В крилото на „Малая Никитская“ между Фандорин и слугата му се състоя дълъг и обстоен разговор на японски, при това главно Ераст Петрович говореше, а Маса слушаше и повтаряше: „хай, хай.“

Междувременно статският съветник нарисува на лист хартия следната схема:

После отговори на няколко въпроса и преспокойно си легна, макар да беше два-три следобед и никаква важна работа не бе свършена.

Той спа дълго, до шест часа. Стана, с голям апетит се навечеря, направи гимнастика, облече английски спортен костюм, лек и удобен: късо карирано сако, вталена копринена жилетка, тесен и обтегнат отдолу панталон.

С това не приключи тоалетът му. Под еластичната лента на жартиера на десния чорап втъкна малка кама в лек калъф от пресован картон, в кобура отзад на кръста пъхна велодога — миниатюрен револвер специално за велосипедисти, да се бранят от досадни помияри; в друг кобур, приспособен за носене под мишницата, скри основното си оръжие — седемзарядния херщал баяр, последно изобретение на лиежките майстори.

Слугата се опита да му окачи на кръста и зловеща на вид стоманена верига с тежки топчета, но статският съветник категорично се отказа от това неконвенционално оръжие, защото топчетата се удряха при всяка негова крачка и това привличаше вниманието.

— Ти не предприемай нищо — за кой ли път каза Ераст Петрович на верния си помощник, докато си обличаше в антрето коженото палто. — Просто запомни в коя. После чукни на вратата на шеста по уговорения начин и ще ти отворя. Вакатта 41 41 Разбра ли? — Б.пр. ?

— Вакаримас — бодро отговори Маса, — де мо 42 42 Разбрах, обаче… — Б.пр. … — но не се доизказа, защото на вратата взе да се звъни: веднъж, два пъти, три пъти. — Това е новата ни наложница — въздъхна камериерът. — Само тя звъни така нетърпеливо.

— Влизаш ли или излизаш? — попита Есфир, като видя, че Ераст Петрович е с кожух и държи цилиндъра си в ръка. Прегърна го, притисна буза до устните му. — Излизаш. Носът ти е топъл. Ако сега се прибираше, щеше да е студен. И миришеш на мускус, не знам защо. Кога ще се прибереш? Ще те чакам, ужасно ми липсваш.

— Есфир, помолих те да телефонираш — каза с горчив тон Фандорин. — Н-наистина излизам и засега не знам кога ще се върна. И Маса скоро излиза.

— Не понасям телефона — отсече чернооката красавица. — Някаква мъртва машинка. Къде отиваш?

— По в-важна работа — уклончиво отвърна Ераст Петрович, но изведнъж нещо отвътре го подтикна и той бързо обясни: — Имам среща с княз Пожарски в Петросовската баня. В „дворянското“ отделение, пета къпалня — и веднага се изчерви, дългите му мигли трепнаха виновно. — Тоест не в п-пета, а в шеста. Грешка…

— Господи, какво ме е грижа в коя къпалня ще се срещнеш с този негодник! Ама компания си имаш! В банята — прекрасно! — злобно се разсмя Есфир. — Мъжки забавления, доста сме чували за тях. Предполагам, че ще си повикате и уличници. Сбогом, ваше високородие! Повече няма да ме видите!

И преди Фандорин да отвори уста, вратата с все сила се тресна. Чу токчетата й по стълбите, скърцането на снега под забързаните й крака.

— Не е жена, а изригване на Фуджи в петата година от ерата на Вечното съкровище — възхити се Маса. — Значи казвате, господарю, да не взимам оръжие? Дори малкото ножче, което ми е тъй удобно да крия в набедрената си препаска?

Все едно нямаше къде да скрие ножчето, защото в помещението с басейна никой не носеше препаски. Мъжете бяха съвсем голи и според Маса доста уродливи — космати като маймуни, с твърде дълги ръце и крака. Най-неприятен му беше един с гъсто червено руно на корема и гърдите.

Маса на няколко пъти с удоволствие погледна собственото си гладко и красиво закръглено в таза тяло. Ако е прав английският учен мъдрец Тяруридзу Дарувин и човек наистина е произлязъл от маймуната, явно японците бяха напреднали по този път много повече от червенокосите.

В банята никак не му хареса. Водата не беше достатъчно гореща, неуютните каменни стени прекалено лъщяха, пък и въобще чакането много продължи.

Освен камердинера в басейна се плацикаха още девет души. Не се знаеше колко от тях са разбойници. За един — мрачен, чернокос, с голям нос като каппа 43 43 В японската митология — земноводни същества с маймунско-котешки черти, високи около метър, имат коруби като костенурките, крайниците им са като жабешки с остри хищни нокти, променят цвета на кожата си като хамелеони. Каппа са злобни и опасни, често завличат деца в дълбочините, но дърпат и възрастни в блатните води. — Б.пр. и слабо мускулесто тяло — нямаше никакви съмнения: на хълбока и гърдите едроносият имаше скорошни белези, а лявото му ухо беше клъцнато. Маса с опитно око веднага установи: следи от резки удари с тънко острие. Същински якудзи, само че без красиви цветни татуировки. Маса гледаше да е по-наблизо до съмнителния човек. Но някои от къпещите се изглеждаха съвсем кротки. Например едно тънко белокожо момче, седнало на ръба на басейна. То разсеяно поклащаше синджир, окачен на бронзовия парапет, който обграждаше целия басейн. Парапетът служеше да се държи човек за него, но защо му бяха закачили и желязна халка със синджир, Маса не можеше да разбере, обаче не си го сложи на сърце, защото си имаше по-важна работа. — Към галерията зад колоните излизаха шест врати, както беше по схемата. Господарят трябва да е в последната отдясно. Разбойниците няма да нахлуят там. Те ще нахълтат в една от първите четири. Трябва само да запомни в коя и бързо да уведоми господаря. Проста работа.