Борис Акунин - Статски съветник

На масата пред него имаше бутилка „Каше блан“, чаши, пълна фруктиера и отворен вестник.

— Шампанско? — леко повдигна вежди Фандорин. — Имаме ли п-повод за веселба?

— Аз — да — загадъчно отговори Глеб Георгиевич. — Но всичко по реда си, да не избързваме. Съблечете се, топнете се (посочи басейнчето), после ще си поговорим. А вие? Имате ли плячка?

Ераст Петрович погледна заключената врата към общия басейн и рече уклончиво:

— С-скоро ще имам.

Пожарски го погледна с любопитство и уви бутилката в салфетка.

— Какво се кумите като купувач на пазар за роби. Събличайте се.

Събличането не влизаше в плановете му, защото можеше да се яви необходимост от спешно изтегляне, но пък да се разхожда с дрехи пред гол човек му се видя глупаво и неприлично. Ами ако капанът не щракне? Така ли ще стои по сако? За щастие удобният и семпъл спортен костюм се обличаше за броени секунди — в края на краищата щеше да пренебрегне долното трико, жилетката, яката и маншетите.

— Смущавате ли се? — засмя се князът. — Не ми изглеждате такъв човек.

Статският съветник се съблече, подреди дрехите си на дивана и уж случайно сложи най-отгоре двата револвера и камата.

Пожарски подсвирна:

— Сериозен арсенал. Уважавам предвидливостта. И аз съм такъв. Ще ми покажете ли после тези играчки? И аз ще ви покажа моите. Но първо работата. Хайде, скачайте, едното не пречи на другото.

Ераст Петрович пак погледна вратата и скочи в басейна, но не остана в топлата вода, а веднага излезе.

— Същински Антиной 46 46 Млад грък, любимец на император Адриан, възприема се като образец на телесната красота. — Б.пр. — оцени фигурата му князът. — Непривична обстановка за делово съвещание, а? Започваме ли?

— Започваме. — Статският съветник се настани до масата и също запали, но мускулите на краката му бяха напрегнати и той бе готов да скочи веднага щом Маса почука на вратата.

— Как мина с Диана? — с непонятна радост се усмихна Пожарски. — Призна ли си греховете?

Тонът на въпроса прозвуча странно на Фандорин и той не отговори веднага.

— Нека ви съобщя изводите си малко по-късно. Имам сериозни основания да се надявам, че г-главният виновник ще излезе наяве още днес.

Но тези думи не впечатлиха събеседника му по очаквания начин.

— Аз пък знам как да открия неуловимата БГ — отвърна той. — И много скоро ще я пипна.

Ераст Петрович почувства, че пребледнява. Ако Пожарски казва истината, значи е намерил още по-ефективен и кратък път за решаване на сложната задача.

Обаче надмогна уязвеното си самолюбие и каза:

— П-поздравявам ви, това е голям успех. Но по какъв…

И не успя да си довърши въпроса, защото в този миг отвън се чу глас. Не можа да разбере думите, но със сигурност крещеше Маса. И това можеше да означава само едно: че планът се е провалил, и то по някакъв ужасно неприятен начин.

Ераст Петрович скочи прав, за да си вземе дрехите, но внезапно се чу мощен трясък и вратата откъм басейна се срути от мощен удар.

В помещението влетяха двама мъже, след тях се появиха още — цяла глутница. Фандорин нямаше нужда от замерване на времето, за да разбере, че не може да стигне нито до дрехите, нито до оръжието си. Оставаше само едно — надеждата, че може да изскочи в коридора.

Пожарски измъкна изпод вестника малък двуцевен пистолет и стреля два пъти. Първият от нападателите плесна с ръце, по инерция претича още няколко крачки и рухна по лице в басейнчето, а князът хвърли празното оръжие и с поразителна скорост се метна подир Фандорин.

Двамата едновременно стигнаха до вратата, голите им тела се сблъскаха. По главата на Ераст Петрович се посипа дървесен трошляк — някой беше стрелял в касата на вратата, и в следващия миг двамата ръководители на политическата полиция изскочиха в коридора. Пожарски, без да се озърта, се втурна вдясно. Нямаше смисъл и Фандорин да тича в същата посока: първоначалната диспозиция на прибежки един подир друг, прикривайки се другарски със стрелба, отпадаше поради липса на оръжие.

Статският съветник се хвърли наляво към служебното стълбище, макар да нямаше представа накъде води то.

Щом се хвана за перилата, от стената пръснаха искри. Той бързо се озърна, видя, че подире му тичат трима, и се понесе нагоре — успя да забележи, че долу е затворено с решетка.

С огромни скокове, прелитайки през три стъпала, стигна до горната площадка — там видя врата с катинар. Продължи нагоре — пак катинар.

Долу трополяха бързи крачки.