Борис Акунин - Статски съветник

Но как ще се справят разбойниците без оръжие? Червенокосите не умеят да убиват с голи ръце, те непременно се нуждаят от стомана. А откъде ще се вземе в банята пистолет или нож?

— Сега — каза изведнъж човекът с белезите.

Виковете и плискането веднага секнаха. Четири ръце хванаха Маса за прекрасно закръгленото тяло, побутнаха го към ръба на басейна и още преди камердинерът да се опомни, миловидното момче измъкна синджира от водата. В края имаше още една халка, която незабавно се затвори на китката му.

— Спокойно, господине — каза момчето. — Кротувайте и нищо лошо няма да ви се случи.

— Ааа, моля ви, господа, що за шеги! — отекна възмутен глас.

Маса се обърна и видя, че по същия начин за парапета са закопчани още трима мъже, очевидно случайни посетители. Всички останали къпещи се — шестима младежи заедно с едроносия си главатар — бързо се измъкнаха от басейна.

В същата секунда откъм съблекалнята изскочиха още двама, те бяха облечени и носеха още купища дрехи.

Голите разбойници бързо се заобличаха, без да обръщат внимание на виковете на прикованите.

Маса дръпна синджира, но той се оказа здрав. Това си бяха истински вериги, с каквито се оковават арестувани престъпници, как не се сети по-рано. Разбойниците са дошли по-рано, закачили са оковите за парапета, другия край са пуснали във водата и са чакали само уговорения час. Коварната гадна хитрост лиши Маса от възможността да изпълни дълга си. Сега бандитите ще нахлуят в някоя от къпалните, ще видят, че там няма никого, и ще проверят останалите, а той по никакъв начин не може да предупреди господаря.

Безсмислено е да вика. Първо, в мраморното помещение всеки вик ще се превърне в безполезно ехо, ще се слее с плисъка на водата и кънтенето. Маса умееше да вика много силно, разбира се, и може би господарят щеше да го чуе през затворената врата, но вместо да побегне, той ще дотича на помощ. В никакъв случай не биваше да го допуска.

Извод?

Да изчака, докато бандитите нахлуят в една от къпалните, и тогава вече да крещи на воля.

Изведнъж отнякъде в ръцете им се появиха револвери. Осем души с револвери — твърде много са, помисли си Маса. Ако не бяха с револвери, а с ножове, щеше да е добре. Двамата с господаря биха ги надвили. Но сега е лошо: господарят е сам, а тези са осем, и то с револвери.

Главният якудзи изтегли ударника и каза:

— Пожарски е бърз. Без туткане, направо огън. Емеля, Гвоздей — вратата!

Двамата най-големи разбойници се втурнаха нагоре по мраморните стъпала, другите останаха малко по-назад.

Оставят им място да се засилят, за да избият вратата, досети се Маса. Интересно накъде ще се насочат — наляво към първите три помещения, или надясно?

Свърнаха надясно. Значи към номер четири.

Но бандитите, които се бяха засилили да изпълнят ролята на таран, отминаха врата номер четири, без да я погледнат. Не се спряха и на пета.

Маса, макар и натопен до гърдите в топлата вода, се вледени.

— Даннаааа! Киб цукеее! 44 44 Господарю, пазете се! — Б.пр.

Ераст Петрович пристигна пред централния вход на Петросовската баня точно в десет.

— Вече ви чакат в шеста къпалия — поклони му се един служител. — В другите пет още няма посетители.

— Ще дойдат — отговори статският съветник. — М-малко по-късно.

Мина по широкия коридор, изкачи стъпалата, продължи по коридора, свърна. Отдясно беше входът за дамската половина, отляво — отделните къпални, зад тях служебното стълбище. Преди да влезе в къпалнята, Фандорин огледа още веднъж локацията и остана доволен. Ако се наложи да изчезнат бързо, е много удобно: единият стреля, другият тича до ъгъла, после обратното. Прибежките са кратки, опасността да ги уцели куршум е минимална. А и надали ще се стигне до престрелка.

— Много посетителки ли има в дамското отделение по това време? — попита за всеки случай спътника си.

Онзи се усмихна с най-голяма почтителност и съвсем леко загатната закачка:

— Засега са множко, но повече няма да идват. За слабия пол вече е късничко.

— Тук и вход, и изход ли им е? — притесни се Фандорин.

— Съвсем не. Изходът е от другата страна. Нарочно е направено така. Жената, ваша милост, не обича да я гледат след баня с пешкир на главата. Вместо да минават през централния вход, предпочитат през страничния, хоп — в шейната, и айде.

Ераст Петрович му даде монетка и влезе в къпалня номер шест.

— Тъй както млад безделник чака среща, цял ден така аз чакам таз минута, за нещо там във тайното мазе 45 45 По „Скъперникът рицар“, Пушкин, прев. Р. Ралин. — Б.пр. ! — жизнерадостно го приветства голият Пожарски, седнал с пура в устата.