Борис Акунин - Статски съветник

— Какво тогава? — Смолянинов понечи да махне с ранената ръка и се смръщи от болка. — Кои са повече в Русия, терористите или пазителите на закона? Ако Пожарски загине в битката, Грин, естествено, трябва да бъде освободен безпрепятствено, това е въпрос на чест. Но на следващия ден вие му обявявате дуел. Ако и на вас не ви провърви, ще има и други — офицерът се изчерви. — И революционерите ще се видят в безизходица. Не могат да не отговорят на предизвикателството, защото в очите на обществеността ще загубят името си на храбри и самопожертвувателни хора. И няма да останат никакви терористи: фанатиците ще загинат в дуели, а останалите ще се принудят да се откажат от насилствените методи.

— Напоследък чувам за втори път оригинална идея за унищожаването на тероризма. Даже не знам коя от тях ми харесва повече — Фандорин стана. — Беше ми приятно да си поговорим, но е време да тръгвам. Още днес ще изложа идеята ви на Глеб Георгиевич — той се озърна към празната приемна и сниши глас. — Ще ви кажа само на вас под най-строга тайна. Довечера в десет имаме с княза тайна среща насаме и ще решим целия по-нататъшен план за действия. В Петросовската баня — в „дворянската“ част.

— Защо в баня? — изуми се поручикът и кадифените му мигли запърхаха.

— За к-конспирация. Взимаш си там самостоятелна къпалня и се изолираш от околните. Специално си запазихме втора, най-хубавата. Непременно ще предложа на Пожарски да опита с вестникарска обява за дуел. Но пак ви моля, никому нито дума.

От управлението Фандорин отиде до „Гнездниковски“.

Тук ролята на инстанция, свързваща работата на всички групи агенти, изпълняваше титулярният съветник Зубцов.

С него Ераст Петрович пи чай, а не кафе. Поговориха за покойния Пьотър Иванович, сприхав и грубоват човек, но честен и искрено предан на работата си. Повъздишаха за репутацията на старопрестолния град, безнадеждно опетнена в очите на императора от последните прискърбни събития.

— Едно не разбирам — внимателно вметна Сергей Виталиевич. — Цялата агентурна машина работи на пълни обороти, хората не мигват, съсипват се. Следим Лобастов, всички неблагонадеждни, подозрителни и дори ей тоничко съмнителни, преглеждаме пощата им, подслушваме, дебнем. Цялата тази рутинна дейност е необходима, разбира се, но някак не се очертава единна линия. Знам си мястото, естествено, и не бих се бъркал в областта на висшата тактика — това е от ваша и на Глеб Георгиевич компетенция, но ако имах представа поне за основната насока на издирванията, аз от своя страна, доколкото са ми възможностите, също бих могъл да допринеса известна полза…

— Да-да — кимна Фандорин. — Не си мислете, моля ви, че с княза крием нещо. И двамата гледаме на вас с най-искрено уважение и незабавно ще ви привлечем към аналитичната дейност, щом се изяснят някои обстоятелства. В знак на д-доверие мога да ви съобщя съвсем конфиденциално, че довечера в десет имаме среща с Глеб Георгиевич на едно уговорено място, където именно ще определим „линията“, за която споменахте. Срещата ни ще е на четири очи, но незабавно ще бъдете уведомен за резултата. А конспирацията е поради причината — статският съветник се приведе към него, — че сред служителите ни има предател и засега не знам кой е той. Тъкмо днес може би ще се изясни.

— Предател ли? — възкликна Зубцов. — При нас, в Тайната полиция?

— Шшт — статският съветник притисна устните си с пръст. — Кой е той и къде точно работи ще разберем с княза днес, като обменим събраните си сведения. Затова сме си уредили толкова тайнствена среща в трета къпалня в „дворянската“ част, с извинение, в Петросовската баня — Ераст Петрович весело се усмихна и отпи от изстиналия чай. — Къде е впрочем скъпият Евстратий Павлович?

Разговорът на Фандорин с Евстратий Павлович Милников, когото статският съветник откри във временния наблюдателен пункт на един прашен таван близо до Лобастовата манифактура, отчасти приличаше на останалите, а отчасти се различаваше, защото освен Пьотър Иванович обсъдиха и несполучливата нощна операция, вероломния милионер и въпроса за подпомагане семействата на загиналите агенти. Но събеседването им завърши по съвсем същия начин: статският съветник съобщи часа и мястото на срещата си с господин заместник-директора, само че посочи четвърта къпалня.

След посещението на наблюдателния пункт Фандорин не предприе нищо повече. Взе файтон и потегли към дома си, като си свирукаше арийка от „Гейша“ 40 40 Оперета на Сидни Джоунс (1861–1946), английски композитор. — Б.пр. , което му се случваше изключително рядко и беше израз на небивал оптимизъм.