Борис Акунин - Статски съветник

— Няма значение — успокои я Грин. — И да беше станало, щях да дойда. Така че все едно.

Обяснението му не я утеши, а дори влоши нещата.

Сълзите рукнаха и от двете й очи.

— Наистина ли щяхте да дойдете? — съвсем безсмислено попита тя.

Грин изобщо не й отговори.

— Как стана това тук? — попита той. — Какво му е на Аронзон?

Иглата направи усилие да се вземе в ръце.

— Този е началник-охраната на Храпов. Първо не разбрах, мислех, че е от Тайната полиция. Но ония не се държат така, този е просто луд. Още от снощи са тук. Говореха си, аз ги чух. Белокосият искал лично да ви открие. Претършувал цяла Москва. — Гласът й стана по-твърд, очите й още бяха мокри, но тя вече не плачеше. — Домът на Аронзон през всички тези дни е бил наблюдаван от Тайната полиция. Явно след Рахмет. И този — пак кимна към мъртвия щабротмистър — подкупил агента, който дебнел.

— Зейдлиц — обясни Грин. — Казва се Зейдлиц.

— Агентът? — учуди се Иглата. — Откъде знаете?

— Не, този — посочи с глава мъртвия, ядосан, че си губи времето с ненужни подробности. — Нататък.

— Вчера агентът съобщил на Зейдлиц, че аз съм идвала при Аронзон и съм си тръгнала с някакъв пакет. Агентът се опитал да ме проследи, ама не успял. Аз не видях „опашка“, но за всеки случай на „Пречистенка“ свърнах в един много объркан безистен. Навик.

Грин кимна, защото и той имаше този навик.

— И когато агентът разказал на Зейдлиц, той с двама свои хора дошъл при Аронзон. Мъчил го цяла нощ. Аронзон издържал до сутринта, после рухнал. Не знам какво са му правили, но нали го виждате… През цялото време седи така. Люлее се и вие…

От антрето влетя Червенушката. Пребледнял, очите му ще изскочат.

— Вратата отворена! — викна той. — Убити! — после видя какво е положението в хола и млъкна.

— Затвори вратата — нареди му Грин. — Онези ги домъкни тук — и пак се обърна към Иглата: — Какво искаха?

— От мен ли? Да им кажа къде сте. Зейдлиц само питаше и псуваше, а ме би онзи с навитите ръкави (смъртнобледият Червенушка тъкмо влачеше по паркета агента с ризата). Зейдлиц ме пита, аз мълча. Тогава този ме удря и ми затиска устата да не викам — докосна скулата си и се смръщи.

— Не пипайте — каза Грин. — Нека аз. Но първо с него — той отиде до невменяемия и докосна рамото му.

С див вой Аронзон се дръпна назад и се хвана за подлакътниците.

Кървава пихтия вместо лице погледна Грин с едно-единствено облещено око, вместо другото зееше дупка.

— Ааа — изхлипа Семьон Лвович. — Вие ли сте? Тогава трябва да ме убиете. Защото съм предател. И защото все едно не мога повече да живея.

Едва му се разбираше, понеже вместо зъби в устата на доцента стърчаха само дребни остри парченца.

— Отначало само ме биха. После ме окачиха за краката. После ме давиха. В банята, там — треперещият му пръст посочи към коридора.

Грин видя, че цялата риза На Аронзон е в петна засъхнала кръв. Кръв имаше и по пръстите, и по панталона.

— Те са абсолютно безумни хора. Не знаеха какво вършат. Всичко бих издържал — и затвор, и каторга, честна дума — доцентът хвана Грин за ръката. — Но не мога без очи! Още от дете все ме е било страх да не ослепея! Не си представяте… — той цял се разтрепери и пак взе да се люлее и да вие.

Наложи се да го тръсне за раменете.

Хоноруваният доцент се съвзе и пак зафъфли:

— Албиносът каза — вече съмваше, а си мислех, че тази нощ никога няма да свърши… Каза: „Къде е Иглата? Питам последни два пъти. След първия път ще ти изгоря с киселина лявото око, след втория — дясното. Както вашите направиха с Шверубович.“ Аз мълчах. Тогава… — в гърлото му изхриптя сподавено ридание. — И когато ме попита втория път, всичко му разказах. Не можех повече! Когато тя ми телефонира, можех да я предупредя, но вече ми беше все едно… — той се вкопчи в Грин и му се примоли с безумен шепот: — Моля ви, застреляйте ме. Знам, че нищо не ви струва. За мен все едно всичко е свършено. Сломен, едноок, а и след това (мръдна брадичка към труповете) — край с мен. Няма да ми го простят нито тия, нито вашите.

Грин се отскубна. Каза сурово:

— Ако искате да се застреляте, застреляйте се. Вземете револвера на Зейдлиц. Само че е тъпо. И няма нищо за прощаване. Всеки си има граница; А за делото и едноок е от полза. Дори безок.

— И аз не бих издържала сигурно — каза Иглата. — Просто не бяха започнали още истински да ме измъчват.

— Вие щяхте да издържите. — Грин обърна гръб и на двамата и даде инструкции на Червенушката: — Вземи го, закарай го в болница. Химик. Взрив в домашна лаборатория. И веднага изчезни.