Борис Акунин - Статски съветник

— Изберете си каквото ви върши работа. В банята ми казахте, че очаквате нещата да се изяснят в най-скоро време. Значи ли това, че сте имали предвид възможността за нападението? То ли трябваше да ви подскаже кой е предателят?

Фандорин след кратка пауза кимна.

— И кой е той? — князът изпитателно изгледа статския съветник, който изведнъж пребледня.

— Още не сте отговорили на всичките ми въпроси — промълви накрая той.

— Добре — Пожарски седна на стола, преметна крак връз крак. — Ще започна още отначало. Бяхте прав относно двойния агент, веднага го разбрах. Заподозряното лице и за мен, както и за вас, беше само едно: нашата тайнствена Диана.

— Защо т-тогава…

Пожарски с жест му показа, че предвижда въпроса и сега ще му отговори:

— За да не се усъмните в съперничество от моя страна. Прощавайте, Ераст Петрович, аз съм човек без предразсъдъци. Впрочем вие вече сте го разбрали. Да не мислехте, че като пале ще подтичвам подир всички агенти и файтонджии да им задавам идиотски въпроси? Не, аз незабелязано се впуснах по вашата корабна бразда и вие ме отведохте в скромния арбатски дом, където квартирува вашата Медуза Горгона. Не мърдайте вежди така възмутено. Постъпката ми е грозна, не ще и дума, но и вашата постъпка не беше много другарска. Разказахте ми за Диана, а не споменахте адреса й. На това ли му се вика „съвместна работа“?

Фандорин реши, че няма смисъл да се обижда. Първо, за този потомък на варяжки князе понятието „чест“ изобщо не съществува. Второ, сам си е виновен — трябваше да прояви по-голяма наблюдателност.

— Предоставих ви правото на първа нощ — дяволито се усмихна князът. — Впрочем вие почти не се задържахте в обиталището на нашата чаровница. Когато напуснахте чертозите й, имахте толкова доволен вид, че чак изревнувах, грях ми на душата. Нима, си викам, Фандорин вече я е изстискал, и то с такава скорост. Но не, по държането й разбрах, че не сте излезли на глава.

— Говорили сте с нея? — смая се статският съветник.

Пожарски се разсмя с явно удоволствие от диалога им.

— И не само говорих… Боже, пак вдига вежди! Прославили сте се като пръв московски донжуан, а изобщо не разбирате жените. Клетата ни Диана е осиротяла, почувствала се е изоставена и никому ненужна. До този момент наоколо й кръжат такива видни и влиятелни кавалери — и изведнъж е обикновена „сътрудничка“, при това заиграла се в твърде опасна роля. Нима не се е опитала да ви привлече като нов покровител? По изчервяването ви разбирам, че се е опитала. Не съм с такова самочувствие, та да си въобразя, че се е влюбила в мен от пръв поглед. Но вие пренебрегнахте горката жена, а аз — не. За което съм всецяло възнаграден. Дамите, Ераст Петрович, са хем по-сложни, хем много по-прости същества, отколкото ги мислим.

— Е, и — Диана ли е издавала всичко? Не може да бъде! — ахна Фандорин.

— Тя, милинката, тя. Психологически това се обяснява много лесно, особено сега, когато цялата ситуация се изясни. Въобразила си е, че е Цирцея, повелителка на мъжете. Било й е безкрайно приятно, че държи в ръцете си съдбините на най-страховитите ведомства и дори на цялата империя. Предполагам, че това й е доставяло същата еротична наслада, както и амурните вълнения. По-точно те взаимно са се допълвали.

— Но как сте я накарали да си п-признае? — не можеше да се опомни Ераст Петрович.

— Казвам ви, жените са много по-елементарни същества, отколкото ни внушават господата Тургенев и Достоевски. Простете ми пошлото самохвалство, но в любовната йерархия не съм царски адютант, а поне фелдмаршал. Знам как да взема ума на жената, особено ако жадува чувствени наслади. Отначало употребих целия си талант да превърна мадмоазел Диана в полуразтопен сладолед, след това от сиропен изведнъж станах железен. Посочих й фактите, с които разполагам, сплаших я, но най-вече я довърших с дневната светлина. Дръпнах пердето и тя се спаружи като зъл дух.

— З-защо? Видяхте ли й лицето? Коя е тя?

— Ооо, това ще ви се стори много интересно — неизвестно защо се засмя князът. — Веднага ще разберете каква е цялата работа. Но да го оставим за после… Та се изясни, че като получавала секретни сведения от Бурляев и Сверчински, Диана ги предавала на терористите от БГ, при това не направо, а чрез бележки. Подписвала ги с буквите ТГ, което означавало Терпсихора Гръцка — нали се сещате, музите обитават някаква планина в Гърция. Посвоему доста хумористично, какво ще кажете? — Пожарски въздъхна. — Чак после ми стана ясно защо тъй лесно се впусна в откровения. Знаела е за срещата ни в банята и е била сигурна, че нито вие, нито аз ще се измъкнем живи оттам. А разигра страх и разкаяние, за да не я арестувам. Дала си е сметка, че ще искам да я използвам за залавяне на терористите. И правилно. Умна е дяволицата, това не може да й се отрече. Кой знае как се е присмивала на триумфалния ми вид.