Борис Акунин - Статски съветник

— Значи вие сте й казали, че ще бъдем в шеста къпалня? — просветна лицето на Ераст Петрович.

Но проблесналият лъч надежда веднага угасна.

— Там е работата, че не съм. Нищо подобно не съм й казвал. Но тя знаеше за срещата ни, тук няма две мнения. Когато посред нощ, обзет от жажда за мъст, отново отидох при нея, Диана ме зяпна така, сякаш съм се върнал от ада. Тогава разбрах: тази мерзавка е знаела! Този път постъпих по-умно. Оставих моя човек да я наглежда. Единият дежуреше тук при вас, другият пазеше Диана. Но откъде все пак е разбрала за шеста къпалня? — върна се към неприятната тема Пожарски. — Да не сте споменали в Тайната полиция или в Жандармерийското управление? Тя със сигурност разчита на още някого освен Бурляев и Сверчински.

— Не, нито в Тайната полиция, нито в Жандармерийското управление не съм споменавал на никого за ш-шеста къпалия — измъкна се Фандорин.

Князът наклони глава на една страна и със сламената си коса и черни очи като въглени заприлича на дресиран пудел.

— Хм-хм. А сега за плана ми, в който съм предвидил за вас най-главната роля. Благодарение на коварната Диана знаем къде се крие Бойната група. Всъщност именно в нейното жилище, но нашата „сътрудничка“ отдавна не живее там. По-интересно й е във ведомствената ни квартира.

— Вие знаете къде се крие БГ? — застина Ераст Петрович, недооблякъл синия сюртук, сякаш шит по негови мерки. — И досега не сте ги хванали?

— Да не би да ви приличам на идиота Бурляев, лека му пръст — укорително поклати глава князът. — Те са седем души там, въоръжени до зъби. Такова Бородино ще стане, че после ще трябва Москва да се гради наново като след войната през дванайсета година. Не, Ераст Петрович, ще ги пипнем по най-сигурния начин по удобно време на удобно място.

Фандорин се дооблече и седна на леглото срещу предприемчивия заместник-директор, готов да го изслуша.

— Тази вечер преди около три часа в щаба на нашите партизани е пусната поредната бележка от ТГ. Съдържанието й е следното: „Лошо. Изпуснахте и двамата. Но имате шанс да поправите грешката. Утре Пожарски и Фандорин пак имат конспиративна среща. В Брюсовската градина в девет сутринта.“ След чудесата от ловкост, които показахме с вас в банята, господин Грин ще хвърли срещу нас цялото си войнство, нямам никакви съмнения. Знаете ли я Брюсовската градина?

— Да. Чудесно място з-за засада — призна статския съветник. — Сутрин не се мярка жива душа, няма да пострада случаен гражданин. От трите страни са калкани. Стрелците може да се разположат по покривите.

— И по крепостната стена на Симеоновския манастир, архимандритът вече даде благословията си за богоугодното дело. Щом се явят, ще ги заклещим в уличката. Ще се оправим и без жандармерия. Сутринта от Петербург ще дойде Крилатият отряд, аз ги повиках. Те са същински мамелюци, най-най, каймакът на департамента. Нито един терорист няма да ни се измъкне, ще ги изтребим до крак.

Ераст Петрович се навъси:

— Няма ли д-да се опитате да ги арестувате?

— Да не се шегувате? Ще ги ударим без предупреждение. Ще ги избием като бесни псета. Иначе ще загубим от нашите хора.

— На нашите хора това им е работата — да рискуват живота си — упорито настоя статският съветник. — А без предложение да се предадат акцията е п-противозаконна.

— Добре, по дяволите, нека е с предложение. Само че толкова по-рисковано ще е за вас, да знаете — Пожарски злорадо се подсмихна и обясни: — Според разработената диспозиция на вас, скъпи Ераст Петрович, се пада почетната роля на мюре. Ще седите на една пейка, уж ме чакате. Нека БГ се подлъже да дойде по-наблизо. Докато аз не се появя, те няма да ви убият. Все пак, ще ме извините за нескромността, полицейският заместник-директор за тях е по-едра плячка, отколкото чиновникът, пък бил той и за специални поръчения. Аз пък ще се появя едва когато капанът щракне. И ще действам точно според закона — ще предложа на враговете да се предадат. Естествено, през ум не би им минало да се предават, но предложението ми ще е сигнал за вас да скочите в укритието.

— К-какво укритие? — присви сините си очи Фандорин, комуто се стори, че планът на Глеб Георгиевич е чудесен както и да го погледнеш, освен дето за някакъв си статски съветник остава само един изход от Брюсовската градина, и той е право към гробището.

— Да не мислите, че ще ви оставя на прицел? — чак се обиди Пожарски. — Там вече всичко идеално е подготвено. Сядате на третата пейка от входа. Отдясно има пряспа. Под пряспата — яма. Всъщност там започва канал, който стига до пресечката. Наредил съм каналът да се покрие с плоскости и отгоре да се затрупа със сняг, така че не се вижда. Но под пряспата до вашата пейка има само тънък фурнир. Щом ме видите да идвам в градината, скачате в снега и пред очите на слисаните терористи направо потъвате в земята. После по канала бягате от полесражението и излизате на пресечката жив и невредим. Какво ще кажете? — гордо попита князът и внезапно се обезпокои: — Но може би все пак не сте добре? Или не искате да се подложите на такъв риск? Ако ви е страх — кажете направо. Няма нужда от игра с огъня.