Борис Акунин - Статски съветник

— А Грин? — хищно попита Пожарски.

— Там е работата, че Грин никакъв не се е мярнал. Май не е в кантона. Затова Пьотър Иванович нареди да се изчака. Ако Грин не се появи, операцията започва в полунощ. Господин подполковникът настояваше за по-ранен час, но Евстратий Павлович му се примоли да изчакат — може пък да се появи още някоя важна птица.

— Ужас! — кресна князът. — Тъпо! Браво на агент Саприко, а Бурляев е идиот! Трябва да се следи, да се наблюдава! Ами ако са прибрали другаде парите? Ами ако Грин изобщо не се появи? Никакви операции, изключено!

Зубцов подхвана в скороговорка:

— Ваше сиятелство, Глеб Георгиевич, и аз тъй викам! Затова дойдох, потъпках скрупулите! Пьотър Иванович е решителен човек, но прекалено настървен, дай му да върти секирата! А в случая не бива как да е, трябва деликатност. Той се бои, че вие ще си припишете всички заслуги, иска да блесне пред Петербург, то е ясно, но от честолюбие рискува цялото разследване! Във вас ми е едничката надежда!

— Смолянинов, свържете се с „Гнездниковски“! — нареди Пожарски и стана. — Впрочем не. По телефона няма да стане. Ераст Петрович, Сергей Виталиевич, да вървим!

Учрежденската шейна потегли тъй рязко, че вдигна снежна виелица подире си. Фандорин се обърна и видя как подире им откъм отсрещния тротоар тръгва още една шейна, по-обикновена, и в нея двама мъже с еднакви калпаци.

— Не се безпокойте, Ераст Петрович — засмя се князът. — Не са терористи, напротив. Те са моите ангели пазители. Не им обръщайте внимание, аз вече свикнах с тях. Началството ми ги тропоса, след като господата от БГ на Аптекарския остров насмалко да ме надупчат.

Заместник-директорът бутна вратата за кабинета на Бурляев и още от прага съобщи:

— Подполковник, отстранявам ви като ръководител на Тайната полиция до второ разпореждане лично от министъра. Временно назначавам за началник титулярния съветник Зубцов.

Бурляев и Милников тъкмо разглеждаха някаква схема на писалището.

Двамата по различен начин посрещнаха заповедта на Пожарски: Евстратий Павлович с няколко леки котешки стъпчици се дръпна до стената, а Пьотър Иванович, напротив, не мръдна от мястото си, а само наклони глава като бик.

— Ще ви се, господин полковник — ревна той. — Май бяхте назначен временно да оглавите Жандармерийското управление? Ами началствайте си там, аз не съм подчинен на жандармерията!

— Подчинен сте ми, защото съм заместник-директор в департамента на полицията — със зловещ тих глас му напомни князът.

Облещените очи на подполковника проблеснаха.

— Виждам, че имам предател във ведомството си — той посочи с пръст пребледнелия Зубцов, застинал на вратата. — Само че няма върху трупа ми да се издигнете служебно, скъпи приятелю Сергей Виталиевич. В голяма грешка сте. Ето! — той извади от джоба си лист хартия и тържествено го размаха във въздуха. — Преди четирийсет минути пристигна! Депеша лично от министъра! Аз му обрисувах положението и се допитах дали да осъществя разработената операция за задържане на терористичната Бойна група. Четете какво пише негово високопревъзходителство: „До подполковник Бурляев, Отделен жандармерийски корпус. Браво. Действайте по ваше усмотрение. Пипнете подлеците живи или мъртви. Помози Бог. Хитрово.“ Тъй че пардон, ваше сиятелство, но този път ще минем без вас. Вие с психологиите си вече добре се отличихте, като изтървахте Рахмет.

— Пьотър Иванович, ако ги ударим направо, именно мъртви ще ни паднат, а не живи — обади се изведнъж Милников, който досега бе мълчал. — Луди глави са, ще се бранят докрай. А по-добре е да ги пипнем живи. Жалко и за нашите, ще загубим не един и двама. При кантона е гол пущинак. Скришом не можем да стигнем. Може би да почакаме все пак те самите да се заизмъкват?

Изненадан от удара в гръб, Бурляев рязко се обърна към помощника си.

— Евстратий Павлович, няма да променя решението си. Ще хванем всички, които са там. А за голия пущинак няма нужда да ми обяснявате, не ми е за първи път да правя арест. Нали затова ще чакаме до полунощ. В единайсет тук, на „Мариинска“ гасят осветлението, става съвсем тъмно. Ще излезем един по един от склада и от четирите страни ще завардим кантона. Аз лично ще съм пръв. Взимам с мен Филипов, Гусков, Ширяев и този едрия, с бакенбардите… Сонкин. Те веднага изкъртват вратата и нахлуват, аз подире им, после още четирима, които кажете, с по-здрави нерви, че от страх да не вземат да стрелят по нас. А останалите ще чакат ей тук, по периметъра на двора. И няма как да ми избягат душичките. Ще ги пипна топли-топли!