Борис Акунин - Статски съветник

Сега трябва да поспи, каза си Грин. Натъкми се на фотьойла, без да се съблича. На масата пред себе си остави колта и четирите останали бомби.

Усети колко е уморен. И с реброто не беше толкова добре, колкото му се беше сторило. Това е от бързото тичане. Добре че от тръскането не се счупиха детонаторите в бомбите. Щеше да стане голяма глупост.

Затвори очи, отвори ги уж след миг, а отвън грееше слънце и на вратата се звънеше.

— Кой е? — долетя от антрето басовото боботене на Емеля. Не се чу отговорът, но вратата се отвори.

Сутрин е, и то не много рано, разбра Грин.

Организмът му все пак беше изискал своето — поне десет часа пълна почивка.

— Какво става с раните ви? А парите? — попита Иглата, едва-що влязла в стаята. И без да чака отговора му, съобщи: — За нощните събития знам. Матвей е при нас. Цяла Москва говори за стълкновението. Убит е самият Бурляев, това се знае със сигурност. Споменава се, че загинали и страшно много полицаи. Но какво ви разправям, след като вие сте били там…

Очите й бяха други, не както досега, а живи, изпълнени със светлина, и изведнъж пролича, че тя не е стара мома, а просто строга волева жена, понесла доста изпитания.

— Вие сте истински герой — допълни тя със сериозен и спокоен глас, сякаш констатираше научно доказан факт. — Всички сте герои. Като народоволците — и така го погледна, че му стана неудобно.

— Раните не се обаждат. Парите заминаха. Днес са в Питер — отговори на въпросите й. — Не знаех за Бурляев, но това е добре. За страшно много е преувеличение, но неколцина изтрепахме — и продължи по същество. — Първо — друга квартира. Второ — свърши избухливата смес. Трябва ни. И детонатори. Химически, от ударен тип.

— Търси ви се квартира. До довечера ще се уреди. Детонатори имаме колкото щете. Миналия месец от Петербург докараха цял куфар. Със сместа сме по-зле. Ще трябва да се направи — прехапа тясната си бледа устна. — Освен да питам Аронзон… Следя прозорците му, няма сигнал за тревога. Мисля, че си заслужава рискът. Той е химик, сигурно ще може да направи. Но дали ще е съгласен? Бях ви споменала, той е противник на терора.

— Няма нужда — Грин си понатисна реброто — не го болеше. — Аз сам. Просто да ми намери съставките. Сега ще ги напиша.

Докато пишеше, усещаше втренчения й поглед.

— Чак сега забелязвам колко приличате на него…

Грин спря насред дългата дума „нитроглицерин“, вдигна очи.

Не, тя не го гледаше, взираше се някъде в пространството над главата му.

— Вие сте тъмен, той беше светъл. И лицето — съвсем друго. Но същият израз, и точно така обръщаше глава… Наричах го Тьома, а партийният му прякор беше Фокусника. Беше цар на фокусите с карти… Израснахме заедно. Баща му беше управител в харковското ни имение…

Грин беше чувал за Фокусника. Обесиха го в Харков преди три години. Говореше се, че имал годеница — графска дъщеря. Втора София Перовска 33 33 Известна руска революционерка (1853–1881), дъщеря на бивш санктпетербургски губернатор; организаторка и участничка в покушението срещу Александър II, скоро след това обесена в Петербург заедно с още четирима народоволци, всеки с надпис „цареубиец“ на гърдите. — Б.пр. . Значи така. Нямаше какво да каже, пък и тя очевидно не очакваше никакви думи. Сухо се изкашля и се изправи. Грин съвсем лесно си представи всичко останало.

— Ще стоим тук — каза той делово, за да й помогне да преодолее слабостта. — Ще ви чакаме. Значи първо — квартира. Второ — препарати.

Привечер отново се позвъни. Грин прати Емеля и Червенушката на задния вход и отиде да отвори — с бомба в ръката за всеки случай.

На пода до вратата видя бял правоъгълник.

Плик. Някой го е пуснал през процепа за пощата.

Грин отвори вратата.

Нямаше никого.

Пликът беше надписан с печатни букви: „За г-н Грин. Спешно“.

Изключителен случай. Днес в десет ръководителите на криминалното разследване княз Пожарски и статският съветник Фандорин ще бъдат сами, без охрана, в Петросовската баня, къпалня №6. Не изпускайте момента.

— Тази небивала вакханалия на терора след толкова години сравнително затишие заплашва професионалната репутация и дори кариерата и на двама ни, обаче същевременно разкрива безкрайни перспективи пред нас. Ако успеем да вземем връх над тези изключително дръзки престъпници, Ераст Петрович, ни е сигурно почетното място в историята на руската държавност и нещо много по-съществено поне за мен — видно място в руската държава. Не искам да се правя на идеалист, какъвто в никакъв случай не съм. Вижте онзи глупав монумент — Пожарски вдигна бастунчето си към двамата бронзови спасители на престола от полското нашествие 34 34 Руски народни герои, оглавили московското опълчение срещу полското нашествие през 1612 г. Кузма Минин (? — 1616) — търговец на месо в Нижни Новгород, поема стопанско-финансовите въпроси, а княз Дмитрий Пожарски (1578–1642) отговаря за военните действия. Двамата вземат дейно участие във възстановяването на царската власт и възшествието на династията Романови на руския престол. „На гражданина Минин и княз Пожарски от благодарна Русия“ — гласи надписът на паметника им, издигнат през 1818 г. в центъра на Червения площад срещу Сенатската кула, а по-късно преместен до храма „Василий Блажени“. — Б.пр. .