Борис Акунин - Статски съветник

Пожарски мълчеше в пълно объркване, очевидно не можеше да преглътне вероломството на министъра, тъй че последен опит да вразуми самонадеяния подполковник предприе Ераст Петрович.

— Правите грешка, Пьотър Иванович. Послушайте г-господин Милников. Арестувайте ги, когато започнат да се изтеглят.

— Още сега в околните складове имам трийсетина агенти и два взвода полиция — каза Бурляев. — Ако терористите решат да се измъкнат по светло, още по-добре — тъкмо ще паднат в ръчичките на моите хора. Ако пък останат да пренощуват там — точно в полунощ лично ще ги пипна. И толкова.

Слънцето бавно пълзеше през небето, без дори в най-високата си точка много да се вдигне над плоските покриви. Грин седеше до прозореца, не мърдаше, гледаше как светилото изминава съкратения си зимен маршрут. Съвсем малко оставаше на педантичния диск до края на маршрута — тъмната грамада на зърнохранилището, когато на пустинната пътечка, която лъкатушеше от жп линиите към прелеза на „Мариинска“, се появи набита фигура. Добро е мястото все пак въпреки теснотията и дървениците, помисли си Грин. За първи път през целия следобед се мяркаше човек, иначе нямаше жива душа, само един локомотив маневрираше напред-назад и разместваше вагоните.

Слънцето му светеше в гръб и чак след като свърна към кантона, се видя кой е.

Матвей, хазаинът.

Какво има? Каза, че смяната му е до осем, а сега е пет.

Влезе, не поздрави, само кимна. Лицето му мрачно, недоумяващо.

— Туй май е за вас…

Грин взе от ръцете му смачкания плик. Прочете надписа с печатни букви — мастилото лилавееше: „За г-н Грин. Спешно“.

Погледна Матвей:

— Откъде?

— Знам ли? — още повече помрачня онзи. — И аз не знам. Намерих го в джоба на полушубката. Бях в депото, викаха ме в канцеларията. Много народ имаше наоколо, всеки може да го е пъхнал. Мисля, че трябва да бягате. Къде е третият, момчето?

Грин отвори плика, вече знаеше какво ще види в него: машинописни редове.

Къщата е завардена от всички страни. Полицията не е сигурна, че сте там, затова изчаква. Ще щурмуват точно в полунощ. Ако успеете да се измъкнете, има удобна квартира: „Воронцово поле“, домът на Ведьорников, №4.

Първо драсна клечка и изгори бележката и плика. Докато гледаше огъня, си броеше пулса. Когато кръвта му възстанови нормалната си ритмичност, каза:

— Вървете бавно, все едно се връщате в депото. Не се озъртайте. Наоколо има полиция. Ако ви арестуват, спокойно. Кажете, че ме няма, ще се върна вечерта. Но надали ще ви арестуват. По-скоро ще ви пуснат и ще ви проследят. Трябва да се отървете от „опашката“ и да изчезнете. Кажете на другарите, че съм наредил да ви укрият при нелегалните.

Хазаинът наистина се оказа твърд човек. Малко постоя, не попита нищо. Извади от сандъчето си нещо опаковано, пъхна го под полушубката и без да бърза, закрачи по пътечката обратно към „Мариинска“.

Значи затова нямало жива душа, съобрази Грин. А за полицията имаше предостатъчно място да се разположи наоколо — беше пълно със складове. Добре че седеше встрани от прозореца и беше пуснал пердето, сигурно наблюдават с няколко бинокъла.

Сякаш за да потвърди хрумването му, на тавана на ремонтната работилница блесна искрица. Такива искрици Грин беше забелязал и по-рано, но не им обърна внимание. Нека му е за урок.

Наближаваше шест.

Товарният влак заедно с вагона с Лобастовите оцветители вече пътува за Питер. След пет минути с експреса потегля и Жули. Червенушката ще проследи всичко да е наред и ще се върне тук. Ще е наред, защо да не е наред. Жули ще изпревари товарния влак и утре сутринта ще го посрещне в Питер. Ще вземе торбите и партията ще си напълни касата. Дори тази нощ БГ да погине, няма да е всуе.

Но може и да не погине. Ще видим. Който е предупреден, той е въоръжен.

Въоръжени ли са впрочем?

Грин сви вежди, като се сети, че бомбите им останаха в адвокатското жилище, а само с револвери трудно биха се справили. Имаха малко избухлива смес и детонатори, но нито корпуси, нито пълнеж.

— Емеля! — повика той. — Обличай се, работа те чака.

Онзи вдигна малките си оченца от „Граф Монте Кристо“, единствената книга, която откри в къщата.

— След малко, Гринич, а? Да знаеш какво става! Само да си дочета главата.

— После. Имаш време — и Грин му обясни ситуацията. — Ще купиш десет консерви свинско, десет — доматено пюре и кило — кило и половина винтчета по петдесет милиметра. Върви си кротко, не се оглеждай. Няма да те закачат. Ако бъркам и все пак решат да те арестуват, гръмни поне веднъж, за да се подготвя.