Борис Акунин - Статски съветник

Не бъркаше. Емеля излезе и се върна с покупките, а скоро си дойде и Червенушката. Каза, че Жули е заминала. Всичко е точно.

До полунощ им оставаше още много време, щеше да им стигне за подготовката. Грин позволи на Емеля да си чете за графа — дългучът беше с твърде груби пръсти за такава фина работа, — а за помощник взе Червенушката.

Първо отвориха всичките двайсет консерви и изсипаха съдържанието на боклука. Месните консерви бяха половинкилограмови, доматените — два пъти по-тесни. Грин започна от тесните. Запълни ги до половината с избухливата смес — само с такова количество разполагаха, но нищо, ще им стигне. Внимателно втъкна стъклените тръбички на химическите детонатори. Принципът беше елементарен: при реакция между възпламенителя и гърмящата смес се получаваше взрив с огромна разрушителна сила. Но се изискваше изключителна прецизност. Колко другари се бяха самовзривили, допрели крехкото стъкло в металното кухо тяло.

Червенушката гледаше, притаил дъх. И попиваше.

Грин внимателно затъкна тръбичките с пихтиестата маса, притисна обратно щръкналите капачета и нагласи по-тесните кутии в кутиите от свинско. Получи се идеално. В празнините между консервите насипа от винтчетата — колкото се побраха. Сега оставаше само да залепи горните капачета, и бомбите бяха готови. От удара стъклената тръбичка се чупи, взривът разкъсва тънката ламарина и винтчетата се превръщат в смъртоносен шрапнел. Изпитана система — върши чудесна работа. Има само един недостатък: осколките се разлитат на трийсетина крачки, значи самият бомбаджия рискува да бъде засегнат. Но Грин имаше решение на въпроса.

В полунощ — това е прекрасно.

Само да не си променят решението, да не започнат по-рано.

— Каква е гнида тоя прокурор Вилфор — измърмори Емеля и прелисти страницата. — Досущ като нашите.

В единайсет угасиха лампата. Нека полицията мисли, че са си легнали.

Един по един, едва открехвайки вратата всеки път, се измъкнаха в двора и залегнаха до оградата.

Скоро очите им свикнаха с тъмнината и те забелязаха как в дванайсет без четвърт през заснежения пущинак заприиждаха към кантона бързи безшумни сенки.

Плътно обкръжиха мястото на около десет крачки от къщата. Скупчиха се доста полицаи. Още по-добре. Толкова по-голяма паника ще настане.

Точно отпред при пътечката сенките се събраха на голяма безформена маса. Чуваше се шептене, скърцане.

Когато масата се насочи към портичката, Грин изкомандва:

— Сега.

Хвърли към приближаващата се маса една консерва, веднага след нея втора, падна по лице в снега и си запуши ушите.

От двойния тътен щяха да му се пукнат тъпанчетата. Отдясно и отляво загърмя: веднъж, втори път, трети, четвърти. Емеля и Червенушката бяха хвърлили своите бомби.

И веднага скочиха и се втурнаха напред, докато полицаите са ослепени от блясъците и оглушени от взривовете.

Докато прескачаше проснатите тела по пътечката, Грин се учуди, че раната и пукнатото ребро изобщо не го болят. Какво нещо е да се довериш на вътрешните сили в организма!

До него тежко подтичваше Емеля. Червенушката се носеше напред като хлапе.

Когато отзад екнаха изстрели, бяха вече съвсем наблизо до спасителните складове.

Излишна беше вече тази пукотевица. Късно.

Жилището на „Воронцово поле“ се оказа удобно: три стаи, заден вход, телефон и дори баня с нагряваща се вода.

Емеля веднага седна с книгата — сякаш не бе имало ни взривове, ни претичване през заснежения пущинак под куршумите, ни дълго криволичене после по тъмните улички.

Червенушката от изтощение падна на дивана и заспа.

А Грин внимателно огледа апартамента с надеждата да намери някакъв знак, по който да разкрие ТГ.

Не намери нищо.

Жилището беше изцяло мебелирано, но без никакви признаци за реален живот. Нито портрети, нито фотографски снимки, нито дребни украшения, нито книги.

Явно тук не живееше никой.

Тогава за какво е? За делови срещи? За всеки случай?

Но да поддържа такова жилище за срещи или „за всеки случай“ можеше да си позволи само много богат човек.

Разсъжденията пак го водеха към Лобастов.

Тази загадъчност го изпълваше с тревога. Тоест не се опасяваше от непосредствена заплаха — ако някой им готви капан, защо му е да спасява Бойната група от Тайната полиция? Но, така или иначе, най-правилното беше да изчезнат оттук.

Той телефонира на Иглата. Не й обясни нищо, каза само, че утре ще му трябва нова квартира, и издиктува адреса. Иглата отговори, че ще дойде сутринта. Гласът й звучеше тревожно, но за нищо не го попита, умница.