Борис Акунин - Статски съветник

Пожарски присви черните си очи:

— Разумно. Но трудноизпълнимо. Негово величество има твърди виждания за благото на империята и общественото устройство. За него царят е баща на поданиците, генералът е баща на войниците, а фабрикантът е баща на работниците. Недопустимо е да се меси в отношенията на баща със синовете му.

Зубцов заговори меко, благоразумно — личеше, че върви към най-важното.

— Следователно трябва да се покаже пред върховната власт, ваше сиятелство, че работниците не са никакви синове на фабриканта, че всички те, и работниците, и фабрикантите, са чеда на негово величество. Би трябвало да се превземе инициативата, преди революционерите напълно да организират работниците в множество извън контрола ни. Да браним работниците пред началството, от време на време да попритискаме и индустриалците. Нека обикновените хора полека-лека свикнат с мисълта, че държавната машина бди над трудещите се, а не трепери над богаташките пари. Можем дори да им съдействаме да си създадат трудови съюзи, само че да насочим дейността им не в разрушително, а в законопослушно икономическо русло. Сега му е времето да го направим, ваше сиятелство, после ще е късно.

— Не ме наричайте „сиятелство“ — усмихна се Пожарски. — За свестните си подчинени съм Глеб Георгиевич, пък ако се сближим повече, може и просто Глеб. Голямо бъдеще ви очаква, Зубцов 32 32 Има се предвид Сергей Вас. Зубатов (1864–1917), жандармерийски полковник, началник на Московската тайна полиция от 1896 г., а по-късно на Специалния отдел на полицията. Инициатор на идея за „полицейски социализъм“ в Русия, наречен „зубатовщина“. — Б.пр. . За нас умните хора с държавническо мислене цена нямат.

Сергей Виталиевич пламна цял, вече без никакви петна. А Фандорин го попита, внимателно загледан в него:

— Дошли сте тук, в Жандармерийското управление, специално да споделите с Глеб Георгиевич в-възгледите си за работническото движение? Тъкмо днес, когато са ни се стоварили такива грижи на главите?

Зубцов се сви от неочаквания въпрос.

— Естествено, Сергей Виталиевич не е дошъл да теоретизира — каза Пожарски, спокойно загледан във фантазьора. — Тоест и да теоретизира също, но не само. Както разбирам, господин Зубцов, имате да ми съобщите някакви важни сведения, но предварително сте решили да проверите споделям ли генералната ви политическа идея. Споделям я. Всецяло и напълно. Всячески ще ви подкрепя и няма да ви разочаровам. Казах ви: в нашето ведомство умните хора цена нямат. Казвайте сега какво ви води насам.

Титулярният съветник преглътна и заговори, но не като одеве свободно и гладко, а мъчително, много развълнуван и помагайки си с ръце.

— Аз… Господа, не искам да ме сметнете за двуличник и… доносник. Тоест какъв ти донос… Добре, безпринципен кариерист… Само от угриженост в името на делото…

— Ние с Ераст Петрович ни най-малко не се съмняваме — нетърпеливо го прекъсна князът. — И стига въведения, Зубцов, давайте по същество. Някакви интриги на Бурляев или Милников ли?

— На Бурляев. И не са интриги. Той е подготвил операция…

— Каква операция? — възкликна Пожарски, а Фандорин тревожно се смръщи.

— За залавяне на Бойната група… Сега, едно по едно. Знаете, че всички агенти на Милников бяха хвърлени да следят революционните среди, чрез които да стигнат до БГ. Одеве неслучайно споменах фабриканта Лобастов. Според агентурните сведения Тимофей Григориевич се умилква на революционерите, понякога им дава пари. Предвидлив човек, отсега си постила за всеки случай. Та Милников е наредил и той да бъде следен. Днес сутринта агент Саприко видял как някакъв работник питал за Лобастов и онзи, не щеш ли, веднага го приел. Държал се много любезно, дълго разговаряли, после излязъл заедно с него и ги нямало близо час. Външно тайнственият работник много приличал на терориста „Емеля“ според описанието на агент Гвидон, но Саприко като опитен агент не прибързал, а изчакал човека на портала и незабелязано го проследил. Онзи на няколко пъти проверявал дали не го дебнат, но нищо не открил. Обектът стигнал с файтон до Виндавската гара, там малко покриволичил между композициите и накрая изчезнал в железопътния кантон. Саприко, без да напуска укритието си, свирнал на най-близкия стражар и по него пратил бележка в Тайната полиция. След един час нашите завардили кантона от всички страни. Установили, че кантонерът се казва Матвей Жуков, живее сам, няма семейство. „Емеля“ не се появил повече от кантона, но още преди да дойде подкреплението, Саприко видял оттам да излиза младеж, чиято външност съвпада с описанието на терориста „Червенушка“.