Борис Акунин - Статски съветник

Но не успя да осъществи плана си.

Тихо отключи вратата и видя, че в антрето, седнал на петите си и облегнат на стената, спеше Маса. Това само по себе си беше необичайно. Вероятно е чакал господаря, искал е за нещо да го предупреди, пък сънят го е оборил.

Фандорин реши да не буди отегчителния и любопитен камердинер, за да избегне ненужни обяснения. Той безшумно отиде до спалнята — и в този миг му стана ясно за какво е искал да го предупреди Маса.

Напряко през леглото се беше опнала Есфир с ръце под главата, устата й леко отворена, забележителната й червена рокля цялата изпомачкана. Явно е цъфнала тук направо от приема, след като Ераст се извини и побърза за местопрестъплението.

Фандорин отстъпи назад с надеждата да се измъкне към кабинета, където можеше чудесно да си полегне на големия фотьойл, но закачи с рамо касата на вратата. Есфир незабавно отвори очи, седна на леглото и с чист, звънлив глас, сякаш изобщо не беше спала, възкликна:

— Яви ли се най-сетне! Оплака ли непрежалимия си жандармерист?

След тежката и безплодна нощ нервите му бяха опънати и затова той отговори с несвойствена рязкост:

— За да убият един жандармерийски полковник, вместо когото още утре ще пратят друг, революционните герои пътем са отнесли черепа на абсолютно невинна жена и са откъснали краката на младо момче. Мерзост и злодейство, т-това е твоята революция!

— Аа, значи революцията била мерзост? — скочи Есфир и войнствено подпря ръце на хълбоците си. — А твоята империя не е мерзост? Терористите леят чужда кръв, но и своята не жалят. Те жертват живота си, затова са в правото да искат жертви и от другите. Те убиват неколцина заради благоденствието на милионите! А тия, на които служиш ти, тези жаби със студена мъртва кръв, душат и тъпчат милиони хора заради благоденствието на шепа паразити!

— „Душат, тъпчат“ — каква е т-тази евтина риторика — Фандорин уморено разтри чело, вече разкаян за избухването си.

— Риторика ли? Риторика?! — Есфир едва си пое дъх от възмущение. — Ама… Ама виж! — тя грабна вестника, захвърлен на леглото. — Ето, „Московские ведомости“. Четох го, докато те чаках. В един и същ брой на две различни страници. Първо една робска лиготия, да ти се доповръща:

Московската Градска дума излезе с постановление да се преподнесе паметна купа от щастливите граждани на царския адютант княз Белоселски-Белозерски, приносител на височайшето послание на Божия помазаник до московчаните по повод коленопреклонния адрес, преподнесен на Негово императорско величество за ознаменуване наближаващата десетгодишнина на настоящето благословено царстване…

Ужас, гади ми се. А ето и другото:

Най-сетне Министерството на просветата призова безусловно да се спазва правилото за недопускане в университетите на лица от юдейската вяра, които нямат право да пребивават извън границите на заселване, във всеки случай не и над установената процентна норма. Евреите в Русия са най-тежкото наследство, оставено ни от вече несъществуващото Полско кралство 29 29 След три подялби през 1772, 1793 и 1795 г. между Прусия, Австрия и Русия Полша губи независимостта си, нейни територии са присъединени към Русия заедно с населението си и стотици хиляди полски евреи стават поданици на руските царе. Заграбването на полски земи поражда т.нар. „еврейски въпрос“ — проблема за асимилацията или прогонването на евреите. Въвежда се „граница на заселването“, в края на 80-те години на XIX в. са наложени ограничения за приемането им в руски училища и университети и упражняването на определени професии. По времето на Александър III започват официално подкрепяните погроми, формулата на императора е „една трета покръстване, една трета прогонване и една трета гладна смърт“. През 1891–1892 г. Около 20 000 евреи са изселени от Москва. — Б.пр. . Евреите в империята са само четири процента от населението, но миазмите от тази язва отравят с вонята си…

Да продължавам ли? Харесва ли ти? Или ето друго:

Взетите мерки за борба с глада в четири околии, но Саратовска губерния засега не дават желания резултат. Очаква се през пролетните месеци това бедствие да обхване и съседните губернии 30 30 През 1891–1893 г. в Русия настъпва масов глад, засегнал 22 губернии, включително главните зърнопроизводителни райони; в селата върлува и жестока холерна епидемия. — Б.пр. . Негово високопреосвещенство Алоизий, архиепископ Саратовски и Самарски, нареди да се отслужат в черквите литургии за превъзмогване на тази напаст.