Борис Акунин - Статски съветник

В главата му всичко звучеше убедително, изречено на глас — не съвсем.

Червенушката възкликна:

— За войната разбирам. И за враговете. Те обесиха баща ми, унищожиха майка ми. Но гимназистът с майка си какво са виновни? По време на война нали не се избиват мирни граждани?

— Нарочно — не. Но когато оръдието стреля, знаеш ли къде ще гръмне. Може да уцели нечий дом. Жалко, че е така, лошо — но това е война — Грин стисна юмрук да си помогне думите му да не излизат толкова накъсани, че момчето нищо няма да разбере. — Те жалят ли нашите мирни хора? При нас е станало по грешка, не нарочно. Казваш за майка си. Защо са я съсипали в затвора? Задето е обичала баща ти. А те какво правят всеки ден, и то години, векове, с народа? Обират го, унищожават го с глад, унижават го, тикат го в свинщината.

На това Червенушката нищо не отговори, но Грин разбра, че разговорът не е приключен. Добре, друг път.

— Да лягаме — каза той. — Тежък ден. Утре непременно парите да препратим. Иначе напразно всичко.

— Охохох — въздъхна Емеля и нагласи под главата си торба със сто хиляди. — Едвам набавихме проклетите мангизи, сега се чудим как да се отървем. Наистина, дето се вика, нямала си баба работа, та си купила козичка.

Премисля почти цялата нощ, премисля на сутринта.

Нищо не се получаваше.

Шест торби са доста обемисто нещо. Не могат да ги прекарат неусетно, особено след снощи. Сега жандармерията съвсем ще побеснее.

Какво предложи Иглата, да ги поделят на шестима куриери? Възможно е. Но най-вероятно тя и Жули ще минат, останалите не. Копоите основно претърсват младите мъже. Да загубят две трети от парите и да предадат четирима другари — това е твърде висока цена за двестате хиляди.

Да изпрати само жените, всяка със сто хиляди, а останалите засега да задържат? Възможно е, но и това е рисковано. Твърде много фалове станаха напоследък. И най-лошият беше Рахмет. Сигурно е дал пълно описание на всички от групата, включително на Иглата.

Рахмет не знаеше къде е Иглата, но със сигурност е издал доцента от „Остоженка“. Аронзон ще е другият фал. Чрез него Тайната полиция може да разкрие Иглата.

Плюс Арсений Зимин. Трупът от задънената „Сомовска“ със сигурност вече е разпознат. Проверяват се близките и познатите на убития, рано или късно ще пипнат някоя следа.

Не, групата не бива да се обременява с този багаж.

Значи трябва да се отърват от парите час по-скоро.

Трудната задача се усложняваше още повече поради необходимостта да си починат, да си възстановят силите. Грин си даваше сметка, че днес е неспособен на пълноценна активност. След битката с Коза организмът ясно му подсказваше, че се нуждае от съвземане, а Грин беше свикнал да вярва на тялото си. Знаеше, че то не би изискало повече от необходимото и щом му трябва отмора, значи не издържа. Ако не му обърне внимание, ще стане по-зле. Подчини ли се, организмът му бързо ще се възстанови. Не му трябват лекарства, достатъчни са самодисциплината и пълният покой. Да полежи неподвижно ден, даже по-добре два, пукнатото ребро и шевовете ще позаздравеят, изтощените мускули ще си възвърнат силата.

Преди шест години във Владимир Грин избяга по пътя към заточението. Откърти решетката на вагона и скочи на релсите, но за съжаление право пред един часовой. Онзи го прониза с щика под плешката. Избяга му, кри се между влаковете, гърбът му беше мокър от кръвта. Накрая се скри в магазията между грамадни денкове с овчи кожи. Не можеше да се измъкне — навсякъде го издирваха. Не можеше и да остане — започнаха да товарят денковете и те ставаха все по-малко. Той разпра един от тях, завря се вътре всред миризливите влажни кожи — изглежда, нарочно ги мокреха, за да тежат повече. Така че собственото му тегло не се усети. Товарачите дръпнаха с куките си грамадния денк и го изтеглиха по рампата. Запечатаха вагона отвън и влакът бавно потегли на запад покрай постовете и патрулите. Кой ще проверява пломбирани вагони? Влакът пътува до Москва цели шест дни 28 28 Владимир е централен град във Владимирска губерния, съседна до Московската губерния. — Б.пр. . Грин си утоляваше жаждата, като смучеше вълната, но за ядене нямаше нищо. Вместо да рухне обаче, напротив, заякна, тъй като по двайсет и четири часа в денонощието със силата на волята възстановяваше организма си. С това можеше да се справи и без храна. Щом в Москва разпломбираха вагона на разпределителната гара, Грин скочи на земята и спокойно си тръгна покрай равнодушните впиянчени разтоварачи. Никой не понечи да го спре. Когато отиде при партийния лекар, онзи се смая — раната се беше затворила от само себе си.