Борис Акунин - Статски съветник

— Гъделичкате ме — каза тя, отдръпна се от бухналите боядисани мустаци и с любопитство зяпна адютанта.

— Ваше сиятелство, извънредно произшествие — задъхан доложи капитанът.

Мъчеше се да говори тихо, но в настъпилата тишина думите му отекнаха над целия салон.

— А? Какво има? — попита все още усмихнат Долгорукой. — Какво произшествие?

— Току-що съобщиха. На Николаевската гара е извършено покушение срещу изпълняващия длъжността началник на Губернското жандармерийско управление Сверчински. Полковникът е убит. Адютантът му е ранен. Има и други жертви. Нападателите са изчезнали. Движението на влакове към Петербург е спряно.

През нощта спа само два часа. И не заради дървениците, задуха и пулсиращата болка — подобни дреболии не заслужаваха внимание. Имаше къде по-насъщен проблем.

Грин лежеше с ръце под главата и съсредоточено мислеше. До него на пода в тясното стайче спяха Емеля и Червенушката. Първият се въртеше неспокойно, явно измъчен от смрадливите гадини. Вторият леко простенваше насън. Пак добре, че изобщо бе заспал след вчерашните премеждия. Неочакваният край на сътрудничеството с Коза наложи необходимостта от бързи действия. Първо Грин свести истерично хлипащата Жули, за целта й плесна няколко шамарчета. Тя престана да трепери и изпълняваше всяка негова дума, само избягваше да гледа неподвижното тяло и светлата винена локва, която потъмняваше пред очите й от прииждащата кръв.

После той на бърза ръка си превърза раните. Най-трудното беше с ухото, затова просто го прикри с кърпа и нахлупи здраво продаваческата си ватена шапка. Жули донесе кана вода да му умие кръвта от лицето и ръцете.

Време беше да изчезват.

Остави Жули да варди до шейната и пренесе торбите от стаята. Не стана както първия път по две наведнъж — гледаше да не натоварва наранената си китка повече от необходимото.

Чак когато благополучно се отдалечиха от „Индия“, взе да мисли къде да закара парите.

На явката в кантона е опасно. Мястото е много голо, някой може да ги види как прехвърлят чувалите и да помисли, че е крадена стока от товарен влак.

В друг хотел? С торбите няма да го пуснат, а не може да рискува да ги остави на гардероб.

Жули намери начина. Уж седеше и си мълчеше с простата забрадка, нищо не питаше, не му пречеше да мисли — и изведнъж каза:

— Ами на Николаевската гара. Там имам куфари в багажното — ще ги взема и на тяхно място ще оставя торбите. Никой няма да ги пипне, дисциплината е желязна. А на полицаите през ум не би им минало, че парите са им под носа.

— Не мога да припаря на гарата. Имат ми описанието — рече Грин.

— Няма нужда. Ще кажа, че съм камериерка, идвам за куфарите на госпожата. Имам квитанция. А в торбите, ще кажа, са книги на господарите. Какво ги интересува. Ти си кочияш, ще останеш на шейната, защо да идваш на гарата. Аз ще доведа хамали.

Беше му странно и неловко тя да му говори на „ти“. Но идеята за багажното беше добра.

От гарата отидоха в хотел „Китеж“ до Красни врата, макар и не първоразряден, но пък с телефон във фоайето, което сега беше най-важното.

Грин се обади на свръзката. Попита:

— Какво става?

Иглата с разтреперан от вълнение глас отговори:

— Вие ли сте? Слава Богу! Всичко наред ли е? У вас ли са нещата?

— Да. Ами другите?

— Живи-здрави са, само Арсений е зле. Оставихме го.

— Лекуват ли го? — навъси се той.

— Не, късно е — гласът й пак трепна.

— Пратете за моите хора на Виндавската гара. И в хотел „Китеж“. Началото на „Басманна“. Вие също тук. Стая седемнайсет. Вземете спирт, игла, здрав конец.

Иглата скоро пристигна. Кимна на Жули, почти не я погледна, макар да я виждаше за първи път. Погледна превързаната глава на Грин, сцепената вежда, сухо попита:

— Тежко ли сте ранен?

— Не. Носите ли?

Тя сложи на масата малка чанта.

— Тук има спирт, игла и конец, както заръчахте. И още марля, памук, бинт, пластир. Изкарала съм курс за медицински сестри. Само ми покажете къде, аз ще направя всичко необходимо.

— Добре. На хълбока мога сам. Веждата, ухото и ръката ще ми е трудно. И пластирът правилно. Реброто ми е пукнато, ще го стегнем.

Той се съблече до кръста и Жули жално изохка, като видя синините и превръзката, подгизнала в кръв.

— Прободна, не е голяма — обясни Грин за раната в хълбока. — Нищо важно не е засегнато. Само промивка и зашиване.

— Легнете на дивана — каза Иглата. — Ще си измия ръцете.