Борис Акунин - Статски съветник

— Литургии! Как не ви присядат палачинките!

Ераст Петрович, който я слушаше с болезнена гримаса, искаше да подсети изобличителката, че снощи и тя не пренебрегна Долгоруковите палачинки, но се отказа, защото му се видя дребнаво и защото тя беше, общо взето, права.

А Есфир не мирясваше, продължаваше да чете:

Патриотите в Русия са дълбоко възмутени от засиленото латвийско влияние в народните училища в Лифландска губерния 31 31 Лифландия или Ливония — балтийска провинция в царска Русия с главен град Рига, по-късно е поделена между Естония и Латвия. — Б.пр. . Децата там са принудени да учат туземното наречие, така че са намалени уроците по вероучение, които били ненужни за неправославните.

— Или от Варшава за процеса на корнет Барташов:

Съдът отказа да изслуша показанията на свидетелката Пшемислска, защото тя не пожела да говори на руски, тъй като не владеела достатъчно добре езика.

— А съдът си е полски!

Последният цитат подсети Фандорин за прекъснатата нишка — убития Арсений Зимин, чийто баща защищаваше във Варшава нещастния корнет. От мъчителния спомен съвсем му призля.

— Да, в държавата е пълно с мерзавци и тъпаци — неохотно призна той.

— Такива са всички или почти всички. А всички или почти всички революционери са благородни и героични хора — категорично заяви Есфир и саркастично го попита: — Това за нищо ли не ти говори?

Статският съветник тъжно кимна:

— Вечното злощастие на Русия. Тук всичко е сбъркано. В защита на доброто са тъпаците и мерзавците, на злото са се посветили мъченици и г-герои.

Такъв ден се случи — в Жандармерийското управление също говореха за Русия.

Пожарски зае осиротелия кабинет на покойния Станислав Филипович, където естествено се пренесе и щабът на разследването. В приемната до непрестанно звънкащия телефонен апарат дежуреше поручик Смолянинов, по-блед от преди, ръката му увесена на ефектна черна превръзка. Той се усмихна на Фандорин над телефонната фуния и посочи вратата на началството — заповядайте.

В кабинета на княза имаше посетител — Сергей Виталиевич Зубцов, кой знае защо, много зачервен и развълнуван.

— А, Ераст Петрович — изправи се насреща му Пожарски. — Виждам по тъмните кръгове под очите ви, че не сте си лягали. На, седя, бездействам. Полицията и жандармерията обикалят улиците, агентите се завират по околореволюционните кътчета и бунища, а аз дебна тук като някакъв грамаден паяк дали някъде няма да се размърда паяжината. Елате да чакаме заедно. Ето и Сергей Виталиевич намина. Излага ми прелюбопитните си възгледи върху работническото движение. Продължавайте, драги. И на господин Фандорин ще му е интересно.

Слабото красиво лице на титулярния съветник Зубцов стана на петна — може би от удоволствие, може би поради някакво друго чувство.

— Казвам, Ераст Петрович, че революционното движение в Русия много по-лесно може да се победи не с полицейски, а с реформаторски методи. С полицейски вероятно е направо невъзможно, защото насилието ражда ответно насилие, още по-непримиримо, и така нещата нарастват до обществен взрив. Тук основното внимание трябва да се насочи към фабрично-заводските работници. Без работническата поддръжка революционерите не могат на нищо да разчитат, селячеството ни е твърде пасивно и раздробено.

Безшумно влезе Смолянинов. Седна до секретарското бюро, несръчно затисна лист хартия с превързаната си ръка и взе да записва нещо, навел глава на една страна като ученик.

— Но как революционерите да бъдат лишени от работническата подкрепа? — попита статският съветник, заинтригуван от какво ли са петната.

— Много просто — Зубцов явно говореше отдавна премислени, наболели неща и не теоретизираше просто така, а май разчиташе да заинтригува с идеите си важната петербургска клечка. — Който живее добре, няма да отиде на барикадите. Ако всички работници имаха такива удобства като в предприятията на Тимофей Григориевич Лобастов — с деветчасов работен ден, с прилична надница, с безплатна болница и отпуска — господа гриновците щяха да останат без препитание в Русия.

— Но как живеят работниците зависи от фабрикантите — отбеляза Пожарски, загледал със симпатия младия мъж. — Никой не може да им заповяда толкова и толкова да плащат и да правят безплатни болници.

— За това сме ние, държавата — тръсна светлорусата си коса Зубцов. — Именно за да заповядаме. Слава Богу, живеем в самодържавна монархия. На най-богатите и умните да се разясни, за да разберат собствената си полза, а после да се прокара закон. Внесен от най-високо място. За твърди правила при набирането на работна ръка. Ако не можеш да ги спазваш — затваряй фабриката. Уверявам ви, че при такъв обрат на нещата императорът няма да има по-верни слуги от работниците. Това ще оздрави цялата монархия!