Борис Акунин - Статски съветник

— Потегляме — рече Грин, скочи в шейната и прибра под седалката сандъчето с всичко най-необходимо: детонатора, фалшивите документи, резервното оръжие. — Паднал под стола. Едвам го намерих. До „Хлудовски“ сме заедно. Там слизате, аз заминавам да се срещна с Коза. И още нещо. Тук няма да се връщате. След екса — в кантона. Арсений също.

Коза вече се разхождаше по тротоара, докаран като търговски пътник средна ръка: с касторена шапка, късо палто, кариран панталон, елегантни бели плъстени ботуши. Грин, както се бяха разбрали, се беше натъкмил като продавач.

— Къде се шляеш? — кресна му „специалистът“, вече влязъл в ролята си. — Вържи коня и ела насам.

Когато Грин се доближи до него, бандитът му намигна и тихо каза:

— Чудна двойка сме. Баш такива гъсоци обичах да оскубвам на младини. А Жулиетка, да знаете — нагласил съм я като стрина, че да не й се чудят в „Индия“. Вдигна шум и гюрултия — не желаела да се загрозява!

Грин се поразвъртя, за да не слуша празни приказки. Огледа позицията и я определи като идеална. „Специалистът“ си знаеше работата.

Тясната улица „Немецка“, по която щеше да дойде колата, се е опънала в права линия чак до Кукуйския мост. Конвоят ще се види отдалеч, има време да се подготвят.

Точно преди кръстовището напряко през платното се валяше дълга греда с нужната дебелина — ездач лесно ще го прескочи, но шейната ще спре. След още петдесетина крачки вдясно видя пролука между сградите — задънената „Сомовска“. Там зад каменния черковен зид вече трябваше да са се разположили стрелците. Иззад ъгъла се подаде глава. Емеля. Наблюдава.

Планът на Коза беше добър — прост и точен, не се предвиждаха усложнения.

Още не беше се свечерило, ала светлината по краищата на небето вече помътняваше към сивкаво. След половин час ще се смрачи, но дотогава ще са приключили акцията и тъмнината ще им помогне да изчезнат.

— Сега е пет — съобщи Коза, щракнал капачето на разкошния си часовник с дебел платинен ланец. — Потеглят от експедицията. След около пет минути ще ги видим.

Енергичен, стегнат, в очите му бляскат весели пламъчета. Съдбата ще да се е пошегувала със свещенослужителя — в скучното попско семейство да подхвърли такова вълче. Грин се замисли над теоретичния въпрос какво ли ще правят такива Козове в свободното хармонично общество? Защото природата все едно ще ги произвежда в определени пропорции. Никакво възпитание не може да прекърши вродената склонност.

И го измисли: ще останат опасни професии, за които са необходими авантюристи като Коза. Да се гмуркат в морските глъбини, да покоряват непристъпни планински върхове, да продължават с летателните експерименти. А по-късно, след петдесетина години, ще дойде ред да се изследват и други планети. Ще има работа за всеки.

— Разкарай се! — викна Коза на един чистач, който с пъшкане се опита да избута гредата встрани. — Наша е, сега ще се върне шейната да я вземе. Брей че народ бе, само гледа какво да отмъкне.

Чистачът побърза да се скрие от скандалджията зад желязната порта и улицата опустя.

— Иидат париците, иидат милинките — с тих сладникав глас почти пропя Коза. — Давайте отсреща. И не се хвърляйте напред, мен гледайте.

Отначало се виждаше продълговато тъмно петно, после взеха да се различават отделни фигури — всичко беше точно както обясни Коза.

Отпред двама ездачи охранители с карабини през рамо.

Зад тях колата на експедиторската служба: голяма покрита шейна, до кочияша двама — един полицай и един експедитор.

Отстрани на колата още конна стража — двама отдясно и двама отляво.

Отзад вероятно имаше друга шейна, която оттук не се виждаше. В нея би трябвало да се намират още четирима охранители с карабини.

Емеля се появи иззад ъгъла, опря се на стената. Зазяпа се в процесията. В ръка държеше кръгъл вързоп — бомба.

Поглаждайки с пръст грапавата ръкохватка на колта, Грин изчакваше предните да забележат гредата и да се спрат. Часовникът над аптеката показваше точно пет и девет минути.

Конете равнодушно прекрачиха дървото и продължиха нататък, но кочияшът викна и опъна поводите.

— Къде? — закрещя полицаят, надигнал се от мястото си. — Къде отпратихте, говеда? Не виждате ли тая греда? Слезте от конете и я отместете. И ти им помогни — побутна кочияша.

Щом конвоят спря, Емеля бавно, все едно се разхожда, потегли към задната шейна в края на процесията, уж че му е интересно.

Когато двамата охранители и кочияшът се наведоха да вдигнат гредата, Емеля се засили, хвърли вързопа и лудешки викна: