Борис Акунин - Статски съветник

Чу женски глас и каза:

— Аз съм.

— Добър ден, господин Сиверс — отвърна Иглата с уговореното име.

— Днес ще пращаме стоката. Партидата е голяма, ще ми трябват всичките ви служители. Незабавно да тръгват към службата и да чакат там. Да си вземат и всички инструменти — пълен комплект. Освен това ще ни трябва шейна. Бърза и лека.

— Всичко ми е ясно. Веднага ще уредя — гласът й трепна от вълнение. — Господин Сиверс, много ви моля… Не може ли и аз да участвам? Ще ви бъда от полза…

Грин помълча, загледан сърдито през прозореца. Трябваше да й откаже така, че да не я обиди.

— Няма нужда — каза накрая. — Хората са предостатъчно, а вие ще сте по-полезна, ако…

Не можа да довърши, защото в същия миг две горещи голи ръце нежно обхванаха изотзад шията му. Едната разкопча яката и се плъзна под ризата му, другата го погали по бузата. По врата го погъделичка топъл дъх, а после го опари докосване на нежни устни.

— Не чувам! — изпищя в ухото му тънко гласче. — Господин Сиверс, не ви чувам!

Ръката под ризата му взе да върши неща, от които дъхът му секна.

— … Ако сте на телефона — едва изговори той.

— Но нали ви помолих! Нали ви казах, че имам всички необходими умения! — не мирясваше слушалката.

А в другото ухо нисък гърлен глас му шепнеше:

— Хайде, Гринчик, миличък…

— Из… изпълнете нареждането — измънка Грин и приключи разговора.

Обърна се. Видя нещо розово, сияйно, пламенно, от което здравата му стоманена обшивка се пропука. Пукнатината бързо се разклони, ширна се, от нея плисна всичко отдавна забравено и скрито и парализира разума и волята му.

Инструктажът започна в два и половина.

В квартирата на адвоката, който в момента пледираше на прословутия процес за хусаря, застрелял от нещастна любов вятърничава актриса, се беше събрала голяма компания: единайсет мъже и една жена. Говореше един, всички други слушаха, и то така внимателно, че дори професор Ключевски 22 22 Виден руски историк (1841–1911), последното издание на трудовете му през 1987–1990 г. обхваща 9 тома. От 1882 г. професор в Московския университет и в Московската духовна академия, главен лектор също така в Александровската военна школа и във висшите женски курсове, изключително популярен сред студентската младеж. — Б.пр. би му завидял.

Присъстващите седяха в полукръг покрай трите стени в адвокатския кабинет, а на четвъртата стена висеше забоден с карфици картон, по който инструкторът чертаеше с въглен квадрати, кръгове и стрелки.

Грин вече беше запознат с плана на акцията — Коза му го беше разказал по пътя от хотела, — затова сега гледаше повече слушателите, отколкото схемата. Диспозицията беше ясна и проста, но дали всичко това ще се осъществи зависеше само от изпълнителите, повечето от които досега не бяха участвали в екс и не бяха чували как свистят куршумите.

Можеше да разчита най-вече на Емеля, Рахмет и на самия Коз. Червенушката ще е всеотдаен, но още е млад-зелен, не е помирисвал барут. А какво представляват шестте момчета от московския боен отряд, изобщо не е ясно.

Гвоздея, работник в Гужоновския завод, и Марат — студент медик — Грин беше видял в чайната на „Маросейка“. Там се проявиха само с това, че от усърдие и липса на опит направо се бяха втренчили в Рахмет и така се издадоха. Останалите четирима: Арсений, Бобъра, Шварц и Нобел (последните двама, студенти по химия, си бяха избрали за прякори имената на създателите на барута и динамита) — изглеждаха съвсем като хлапета. А ще си имат работа с опитни охранители. Дано не изпозастрелят цялата тази детска градина.

В ъгъла, старателно свила вежди, седеше Жули, която нямаше никаква работа тук. Грин я погледна и почувства, че се изчервява, а подобно нещо не му се беше случвало от десетина години. С усилие на волята той потисна по-надълбоко жарките спомени за днешното събитие с цел да ги анализира по-късно. Самоуважението му и здравата защитна обшивка бяха пострадали сериозно, но тя сигурно ще може да се възстанови. Само трябва да измисли как. Не сега. После.

Погледна Коза — не виновно, а преценяващо. Как ли би постъпил специалистът, ако научеше? Ясно е, че акцията щеше да се провали, защото от гледна точка на криминалния морал Грин жестоко го е засегнал. И там е главната опасност, каза си Грин, но погледна пак жената и внезапно се усъмни: така ли е? Главната опасност, разбира се, е тя.

Жули с лекота сломи стоманената воля и желязната дисциплина. Тя беше самият живот, който, както се знае, е по-силен от всякакви правила и догми. Тревата прораства през асфалт, водата пробива скали, жената размеква и най-твърдото сърце. Особено такава жена.