Борис Акунин - Статски съветник

Грешка беше да допускат Жули до революцията. Радостните розови приятелки, даряващи щастлива наслада, не са за кръстоносците на революцията. За тях са стоманеносивите амазонки, те са техни спътнички. Такива като Иглата.

Тя трябваше да е тук, а не Жули, която само разсейва мъжете с пъстрата си перушина. Но Иглата е обидена, довела е хората и си е отишла, без да изчака Грин. Сам си е виновен — държа се лошо с нея по телефона.

— Ама какво бърчите чела? — усмихна се Коза и обърса зацапаните си ръце в черния английски вълнен панталон, очевидно скъп. — Не се вкисвай, революцийо. Обирът е апашорска работа, той не обича намусените. Иска веселие, дързост. А който гушне босилека — така му било писано. За млад човек е сладост да умре. Страх ги е старите и болните, а за нашего брата е все едно да гаврътне чаша спирт в мразовит ден — парва те, после те отпуска. Вие, глупчовци, почти нищо няма да правите, всичко ще извъртим ние с Грин. И после — обърна се той вече към Грин — хвърляме тафиросаното на шейната и отпердашваме до странноприемница „Индия“, където ще ни чака Жулиета. Там е чаршия, пазарно място, никой няма да ни киризи стоката. Докато препуска конят, върху чувалите с държавни печати трябва да нахлузим наши си обикновени торби — кой ще ти разбере, че не караме бахар, ами шестстотин хилки. В стаята веднага сядаме да делкаме. Разбрали сме се: две на мен, четири за вас. И адио до нескив. С тая плячка Коза ще си отживее — той намигна на Жули. — Цепим към Варшава, после Париж, от Париж — където ти кефне.

Жули му се усмихна чаровно, нежно, но също тъй нежно се усмихна и на Грин. Колкото и да е странно, той не забеляза в погледа й капка вина или неудобство.

— Разотивайте се — рече Грин и стана. — Първо Коза и Жули. После Гвоздея и Марат. След тях Шварц, Бобъра и Нобел. — А докато ги изпращаше в антрето, даде последни наставления. Помъчи се да говори ясно, без да изпуска думи: — Гредата да се стовари в без десет, не по-рано, че метачите може да я разкарат… Стреляте от укритието, няма да се показвате. Опваш ръка и пушкаш. Не е зор да ги избиете, а да ги изненадате и да им отворите работа… Важното е от вас никой да не отнесе куршума. Няма как да се изнасят ранените. Не бива и да се изоставят. Който е улучен и не може да офейка — да се гръмне. Слушайте Рахмет и Емеля.

Когато си тръгнаха и последните трима, Грин заключи вратата и тръгна да се връща в кабинета, но изведнъж забеляза, че от джоба на черното му палто, провесено на закачалката, стърчи бяло ъгълче. Какво е — разбра веднага.

Закова се на място, нареди на сърцето си да спазва ритъма. Извади листчето, вдигна го до очите си (в антрето беше тъмно) и прочете:

Градът е опасан с жандармерия. Избягвайте гарите и заставите. Блокадата е под командването на полковник Сверчински. Тази нощ той ще е на Николаевската гара в дежурната стая. Пробвайте да се възползвате — нанесете отвличащ удар.

И най-важното — пазете се от Рахмет, той е предател.

Грин мимоходом забеляза, че бележката не е написана на „ундервуд“ като предишните, а на „ремингтън“, и потърка чело да си размърда мозъка.

— Грин, къде се загуби? — чу гласа на Емеля. — Ела тук!

— Сега! — викна той. — Отивам до тоалетната.

В клозета той се подпря на мраморната стена и взе да прехвърля по точки нещата за размисъл, започвайки от по-несъществените.

Откъде се е появило писмото? Кога? На гарата не беше със своето, а с Рахметовото палто, понеже за всеки случай взе бомба, а джобове му бяха по-удобни. Неговото цял ден остана на закачалката. Значи кръгът се свива. Може да изключи всички, които сега са в Петербург. Московчаните също. Ако ТГ е един човек, а не двама или повече. Може „Г“-то също да означава „група“? Терористична група? Глупости. Добре, оставяме го за по-късно.

Сверчински. Да не беше ексът — прекрасна идея. Ще накажат висшестоящ жандармерист, а и ще поразредят блокадата. Отвличащ удар — много правилно. Сега е важно не самите те да изчезнат от Москва, а да прехвърлят парите. Времето ги притиска. Но ще имат ли сили за две акции? Това ще се изясни след екса.

И сега вече дойде ред за най-трудното, което в бележката беше подчертано с химически молив.

Рахмет — предател. Възможно ли е?

Да, отговори си Грин. Възможно е.

Тогава става ясно предизвикателството и ликуването в очите му. Не са го пречупили жандармеристите, а играе нова роля. Мефистофел, Ванка Каин или каквото си въобразява.

Ами ако сведенията на ТГ са неверни? Досега ТГ не е грешил, но тук става дума за живота на негов другар.