Борис Акунин - Статски съветник

Грин се погрижи от вчера Рахмет да не мърда от квартирата. Днес нареди на Емеля да не изпуска от очи провинилия се, в което след нощната авантюра на бившия улан нямаше нищо странно.

Планът му беше да постави на Рахмет по време на екса най-опасната задача. Нека с дела да докаже дали е честен или не.

Сега обаче излиза, че Рахмет не бива да участва. Грин взе решението, натисна медното копче на казанчето — последна дума на техниката в санитарията, и излезе от тоалетната.

Рахмет, Емеля, Червенушката и Арсений, синът на отсъстващия стопанин, стояха пред начертаната с въглен схема.

— А, най-после — обърна към него възбудено светнали очи Червенушката. — Тревожим се тук дали ще се справите само вие с Коза. Все пак сте само двама, а ние сме цяло пълчище.

— Много е рисковано — обади се и Рахмет в подкрепа на малкия. — Освен това дали не се предоверяваш на тоя попски Рокамбол 23 23 Рокамбол — Мистериозен персонаж, който играе голяма роля в романите на П. дю Терай. Името се превръща в синоним на авантюрист, участник в невероятни приключения. — Б.пр. . Да не ни махне за сбогом с всичките парици? Дай да дойда с вас, а Емеля ще метне бомбата.

— Не, аз бомбата! — възкликна Червенушката. — Емеля трябва да командва момчетата.

Дали го е страх или има нещо друго? — помисли си Грин за Рахмет. Със сух, нетърпящ възражения глас, каза:

— Ние с Коза ще се справим двамата. Бомбата хвърля Емеля. Мяташ я и изчезваш зад ъгъла. Не чакай да се взриви. Само викни да се разбере, че ти си я хвърлил. Изчезваш зад ъгъла и оттам командваш кога да стрелят. А Рахмет няма да участва.

— Как така? — подскочи Рахмет.

— Изключено — обясни Грин. — Никой не ти е виновен. Обявен си за издирване. Всички копои ти имат описанието. Само ще ни провалиш. Оставаш тук на телефона.

Потеглиха в четири и петнайсет — малко по-рано от необходимото.

В двора Грин се обърна.

Рахмет стоеше до прозореца. Видя го, махна му.

Излязоха на улицата.

— По дяволите — каза Грин, — забравих шомпола. Тъпо. Да не вземе да ми засече куршум в цевта.

Червенушката, зачервен от вълнение, предложи:

— Ще ида. Къде го държиш? На шкафчето ли? — и понечи да се втурне, но Емеля го хвана за яката.

— Стой бе, перко! Не бива да се връщаш. За първи път участваш в акция — това е кофти знак.

— Почакайте ме в шейната, сега идвам — рече Грин и се врътна обратно.

Преди да влезе в двора, погледна от входа. На прозореца нямаше никого:

Бързо го прекоси и се качи на първия етаж. Специално смазаната ключалка не скръцна.

Безшумно влезе — събу се отвън.

Мина през трапезарията. Откъм кабинета, където беше телефонният апарат, чу гласа на Рахмет:

— Да, дванайсет — седемдесет и четири. По-бързичко, госпожице, спешно е… Тайната полиция ли е? Търся…

Грин се покашля.

Рахмет изпусна фунията и се обърна.

В първия миг лицето му доби някакъв особен вид — съвсем безизразен. Ами да, не е наясно дали Грин е чул фаталните думи, още не знае каква роля да играе — на приятел или на предател. Значи това било истинското лице на Рахмет — празно. Все едно училищна дъска, забърсана със сух парцал — по нея има мръсни следи.

Но лицето му остана празно само за секунда. Рахмет разбра, че е разкрит, и крайчецът на устата му се повдигна в нагла усмивка, очите му се присвиха презрително.

— Какво има, Гринчик, не си повярвал май на бойния съратник? Гледай ти, не го очаквах от теб, откачалник жалък. Какво си се опънал като оловно войниче?

Грин стоеше неподвижно с ръце по шевовете и не помръдна дори когато човекът метличина с щърбавата усмивка измъкна от джоба си „булдога“.

— Защо си сам? — изфъфли Рахмет. — Без Емеля, без Червенушката? Дошъл си да ме засрамиш ли? Аз нямам срама, Гринуля. Сам знаеш. Жалко, ще трябва да те отпиша. По ми се щеше да те предам жив. Какво ми се пулиш? Мразя те, дръвник такъв!

Оставаше да изясни само едно: дали Рахмет отдавна сътрудничи на Тайната полиция или е вербуван вчера.

Грин точно така го попита:

— Откога?

— Да речем, че още отначало! Отдавна ми се драйфа от вас, посерковци. И най-вече от тебе, чугунен урод! Вчера се запознах с много по-интересен човек от теб.

— Какво е това ТГ? — попита за всеки случай Грин.

— Ъ? — не разбра Рахмет. — Кое?

Грин нямаше повече въпроси, нито време за губене. Хвърли ножа, стиснат в дясната ръка, и залегна на пода, изпреварвайки изстрела.

Но не последва изстрел.

„Булдогът“ падна на килима, а Рахмет хвана с две ръце дръжката на ножа, забит вляво в гърдите му. Отпусна глава, взрян с изненада в странния предмет, и го изскубна от раната. Кръв ливна по цялата му риза, Рахмет огледа стаята с невиждащи очи и рухна ничком.