Борис Акунин - Статски съветник

— Теб избирам, теб! — изхлипа Жули и се хвърли към Коза. — Тоя не ми е притрябвал. Само се забавлявах, исках да се пробвам. Прости ми, Козченце, нали ме познаваш, той е нула пред теб, олигави ме, иначе нищо. Убий го. Той е опасен. Цялата революция ще насъска по дирите ти. И в Еропа не мож’ се скри.

Бандитът смигна на Грин:

— Чу ли какво ме подучва хитрата женска? Аз и без нейния съвет щях да те довърша. Ама й се благодари, че сега ще стане набързо. Иначе мислех още да си поиграя с теб, носа и зъркелите да ти отску…

И не се доизказа. Зелената бутилка със сух трясък се стовари на главата му, та „специалистът“ се свлече право в краката на Грин.

— Оу-оу-оу! — с тънко гласче през равни промеждутъци заопява Жули, като поглеждаше ту строшеното гърло на бутилката, ту падналия, ту бликащата кръв, която се пенеше, сливайки се с разлятото шампанско.

Грин прекрачи неподвижното тяло, хвана Жули за раменете и здравата я тръсна.

Ераст Петрович възнамеряваше във вторник от ранно утро да започне проверката, но не можа от ранно утро, защото гостенката пак спа в крилото на „Малая Никитская“.

Есфир се появи без предупреждение след полунощ, когато статският съветник се разхождаше из кабинета си и прехвърляше броеницата в опит да набележи приоритетните версии. Гостенката се появи с решителен вид и без да губи време за приказки, още в антрето, преди да е свалила дори самурената наметка, здраво прегърна Ераст Петрович, така че мина доста време, докато Фандорин успее пак да се съсредоточи върху дедукцията.

Тоест продължи с версиите чак на сутринта, когато Есфир още спеше. Той безшумно се измъкна от леглото, седна на фотьойла и се помъчи да възстанови прекъснатата нишка. Не се получаваше. Любимата нефритена броеница, която със сухото си строго чаткане дисциплинираше мисловните му процеси, беше останала в кабинета. Рисковано беше и да се разхожда напред-назад, та мускулното движение да стимулира умствената дейност. Есфир ще се събуди и от най-малкия шум. А пък оттатък се чуваше сумтенето на Маса — слугата търпеливо чакаше да започнат гимнастиката с господаря.

Трудното положение не е пречка за благородния да размишлява върху възвишеното, напомни си той мисълта на великия източен мъдрец. Сякаш подслушала за „трудното положение“, Есфир измъкна гола ръка, прекара я по съседната възглавница и като не откри никого там, жално простена, но засега все още в просъница. Обаче трябва да побърза с изводите, каза си Фандорин.

Диана, реши той. От нея трябва да започне. Всички останали насоки вече са проучени.

Тайнствената „сътрудничка“ е свързана и с Жандармерийското управление, и с Тайната полиция, и с революционерите. Има голяма вероятност да мами всички. Абсолютно безнравствена личност, а ако се съди по поведението на Сверчински и Бурляев, изглежда, не само в политически смисъл. Впрочем в революционните среди май наистина гледат на междуполовите взаимоотношения по-свободно, отколкото е прието в обществото.

Ераст Петрович с известно съмнение се взря в спящата красавица. Алените устенца помръднаха, сякаш казаха нещо нечуто, дългите черни мигли трепнаха, помежду им пламнаха две лъскави въгленчета и повече не угаснаха. Есфир широко отвори очи, видя Фандорин и се усмихна.

— Какво правиш? — попита тя с още дрезгав от съня глас. — Ела тук.

— Искам да те п-попитам… — подхвана той, но се поколеба и млъкна.

Редно ли е да се използват личните отношения за събиране на информация?

— Питай. — Тя се прозя, седна на леглото и тъй сладко се протегна, че завивката се свлече и Ераст Петрович трябваше да положи голямо усилие да не се разсейва.

Той реши моралния проблем по следния начин.

Не бива да я разпитва за Диана, разбира се. Още повече пък за революционното й обкръжение — а и надали Есфир е замесена в някаква сериозна антиправителствена дейност. Допустимо е да почерпи сведения само от най-общ, тъй да се каже, социологически характер.

— Кажи ми, Есфир, вярно ли е, че жените от революционните среди имат… съвсем свободни възгледи относно любовните отношения?

Тя се разсмя, сви колене под брадичката си и ги прегърна с ръце.

— Знаех си! Колко си предвидим и буржоазен! Ако жената не изпълни пред теб целия задължителен ритуал на тема непристъпност, за теб тя вече е развратна. „Ах, господине, за каква ме мислите! Не съм от тия! Не-не-не, след сватбата!“ — с гаден глезен глас изимитира тя. — Такова държане очаквате от нас, нали? Така де, законът на капитала! Ако искаш стоката ти да се купи, първо трябва да я направиш жадувана, та на клиента да му потекат лигите. Но аз не съм за продан, ваше високородие. И вие не сте купувач — в очите й пламна свещен гняв, тънката й ръка с ожесточение сечеше въздуха. — Ние, жените на новата епоха, не се срамуваме от природата си и сами си избираме кого да обичаме. В нашия кръжок имаме една девойка. Мъжете я избягват, защото, милата, е ужасно грозна — направо кошмарен изрод. Но за ума й я уважават повече от всички красавици. Тя казва, че свободната любов не са безразборни полови връзки, а съюз на две равноправни същества. Временен, естествено, защото чувствата са нещо непостоянно, не можеш да ги заточиш доживотно в тъмница. Не се бой от мен, аз няма да те поведа към венчило. И скоро ще те зарежа. Ти изобщо не си мой тип и си просто ужасен! Искам час по-скоро да се отегча от теб и докрай да се разочаровам. Какво се пулиш? Ела веднага тук!