Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

— Изплашена съм от това, което става в Лондон — каза тя. — Тези стачки, тези безредици… Това със сигурност не е решение. Какво ще постигнем така? Само ще подтикнем управляващите към още по-остри и репресивни мерки. Тауър ще ехти от воплите на честните хора.

Младият човек тупна по масата с дебелия си розов юмрук.

— Каква е алтернативата, мадам? Да си траем? Магьосниците няма да ни благодарят, ако го направим! Ще ни натикат още по-надолу в калта. Трябва да действаме незабавно! Помнете — не могат да затворят всички!

Последваха откъслечни ръкопляскания. Старата дама упорито поклати глава.

— Много грешите — рече. — Аргументите ви важат единствено, ако магьосниците могат да бъдат унищожени. А те не могат!

Заговори друг човек.

— Я се стегни, бабче. Това са пораженчески приказки.

Тя издаде напред брадичка.

— Е, и? Могат ли? Как?

— Те очевидно губят контрол, иначе лесно щяха да победят бунтовниците.

— Можем да получим помощ и от европейците — добави младият рус мъж. — Не го забравяйте. Чехите ще ни спонсорират. Както и французите.

Джордж Фокс кимна.

— Френските шпиони ми дадоха няколко магически предмета — каза той. — Просто в случай на неприятности. Никога досега не ми се е налагало да ги ползвам.

— Извинете ме — рече старата дама — но не обяснихте как всъщност няколко стачки ще свалят магьосниците. — Тя вдигна предизвикателно кокалестата си брадичка към компанията. — Е?

Няколко от мъжете издадоха звуци на неодобрение, но бяха прекалено заети да си пият питиетата, за да изрекат точен отговор.

Кити заговори иззад бара.

— Права сте, мадам, че ще е трудно да бъдат победени — каза тя тихичко, — но не е невъзможно. Революциите са успявали десетки пъти. Какво се е случило в Египет, в Рим или в Прага? Те са изглеждали непобедими за известно време и са паднали, когато хората са се вдигнали.

— Но, скъпа моя — каза старата дама — при всички тези случаи е имало вражески армии…

— При всеки един от тези случаи — продължи решително Кити — чужди водачи са се възползвали от вътрешните слабости на кралството. Хората вече са се бунтували. Не са имали силна магия или големи армии — били са обикновени хора, точно като нас.

Възрастната дама присви устни в безрадостна усмивка.

— Може би. Но колко от нас искат нашествие от чужденци ? Управниците ни може и да не са съвършени, но поне са британци.

Младият мъж с брадата изсумтя.

— Да се върнем към настоящето . Тази вечер работниците от завода за стоманени изделия „Батърсий“ започват стачка — малко по-надолу по реката. Елате и се присъединете към нас! Вече няма да сме им пушечно месо!

— И къде ще се озоват вашите работници? — рече остро старата дама. — Някои в Тауър, някои на дъното на Темза. И други ще заемат местата им.

— Демоните няма да могат да правят каквото си искат — рече младият мъж. — Някои хора притежават устойчивост . Трябва да сте чували за това. Те могат да устояват на нападения, да виждат през магиите…

Докато той говореше, Кити изведнъж го позна. Видя под гъстите му мустаци, под мръсната брада: познаваше го съвсем добре. Ник Дрю, последният оцелял другар от Съпротивата. Ник Дрю, който бе избягал от Уестминстърското абатство в най-тежкия момент, изоставяйки приятелите си. Сега беше по-възрастен, по-як, но все още изпълнен със старото самохвалство. „Все още говориш за битка“, помисли си гневно тя. „Винаги си бил добър в говоренето “. Обзалагам се, че ще стоиш доста далеч, когато стачката тръгне на зле… Изведнъж я обзе страх; отстъпи назад извън полезрението му. Въпреки че беше безполезен, ако Ник я разпознаеше, прикритието й щеше да бъде провалено.

Групата бе заета с обсъждането на феномена устойчивост.

— Могат да виждат магията. Като бял ден — казваше една жена на средна възраст. — Така съм чувала.

Възрастната дама отново поклати глава.

— Слухове, жестоки слухове — каза тя тъжно. — Всичко това са дочути оттук-оттам клюки. Не бих се изненадала, ако самите магьосници са ги пуснали, за да ви подтикнат към безразсъдство. Кажете ми — продължи тя, — някой тук виждал ли е наистина тази устойчивост в действие?

В „Жабата“ настъпи тишина. Кити пристъпваше нетърпеливо от единия на другия си крак, копнееща да говори. Но Клара Бел не беше силна и борбена жена — бе решила това много отдавна. Освен това предпазливостта заради Ник я възпираше. Тя огледа помещението. Хората от компанията, които се срещаха тайно тук, като цяло бяха на средна възраст или по-стари. Те не бяха научили много за устойчивостта от първа ръка. С изключение на Ник Дрю, който притежаваше поне толкова устойчивост колкото Кити. Но той седеше спокойно и не казваше нищо.