Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Творбите му са останали в библиотеката в продължение на повече от триста години, време, през което са били изучавани от Тертулий и други римски магьосници. Част от писанията му са публикувани в Рим, прочули се по-късно като Окото на Птолемей . Оригиналните архиви са били унищожени в голямото земетресение и пожар през трети век. Оцелелите части са били събрани и издадени под заглавието Апокрифи . Птолемей е фигура от историческа значимост, тъй като на него се приписва измислянето на няколко техники, включително Стоическото разрязване и Моулърския Щит (и двете използвани при призовавания до времето на Лоу), както и на необикновени теории, като тази например, изложена в „Портата на Птолемей.“ Постигнал е всичко това въпреки изключителната си младост. Ако Доживял до зрялост, със сигурност щеше да се числи към великите имена в тази област. Демоните, с които е имал необикновена връзка, както се твърди, са: Афиа , Рекит или Нечо , Метис , Пенренутет .

записана смърт

съдбата неизвестна

Господин Бътън се усмихна разсеяно, когато Кити донесе чая.

— Намери ли каквото искаше?

— Не знам точно, сър, но имам един въпрос. Често срещано явление ли е демоните да приемат формата на своите господари?

Магьосникът остави химикалката.

— Имаш предвид да им се подиграват или да ги объркват? Естествено! Това е стар номер, един от най-старите в учебниците и гарантирано сплашва неопитните. Нищо не е по-обезпокоително от това да се изправиш лице в лице със собствения си фантом, особено когато съществото го използва, за да прави провокативни изкривявания. Смятам, че Розенбауер от Мюнхен е бил толкова разстроен от точното представяне на множеството му превземки, че захвърлил брилянтина и с хлипане напуснал средата си, което довело до печални последици. Самият аз бях принуден да стана свидетел как собственото ми тяло се разлага до загнил труп, придружен от отвратителни звукови ефекти, докато се опитвах да го разпитам за принципите на критската архитектура. Прави ми чест, че след всичко това записките ми изобщо имаха някакъв смисъл. Това ли имаш предвид?

— Ами, всъщност… не, сър. — Кити си пое дълбоко дъх. — Исках да разбера дали някога някой джин е приемал външния вид на господаря си от… уважение или дори от привързаност. Защото така им е било добре. — Тя се намръщи; изречена на висок глас идеята звучеше доста нелепо.

Старият човек сбърчи нос.

— Мисля, че едва ли.

— Искам да кажа, след като магьосникът е починал.

— Скъпа моя Лизи! Вероятно, ако магьосникът е бил необикновено противен или деформиран, демонът би могъл да използва формата му, за да стряска другите. Вярвам, че Зарбустибал от Йемен наистина се е появявал известно време след кончината си. Но от уважение? Боже! Идеята предполага отношения между господар и роб, които биха били напълно безпрецедентни. Само един обикн… извинявай… само някой толкова неопитен като теб би си позволил такъв странен полет на въображението! Леле-мале… — Той се кискаше на себе си, докато протягаше ръка към подноса с чай.

Кити се бе насочила към вратата.

— Благодаря ви, сър, много ми помогнахте. Между другото — добави тя, — какво представлява Портата на Птолемей?

Насред канапето, сред безпорядъка от хартия, старият магьосник изпъшка.

— Какво ли? Смехотворна идея! Един мит, една фантазия, пълна фантасмагория! Запази си въпросите за по-стойностни теми. А сега трябва да работя. Не ми трябват дрънканиците на глупави помощници. Изчезвай! Портата на Птолемей, наистина… — Той трепна и раздразнено й махна да тръгва.

— Ама…

— Нямаш ли си работа, Лизи?

Четиридесет минути по-късно Кити слезе от един автобус на крайбрежната улица. Носеше дебело черно вълнено палто и съсредоточено дъвчеше сандвич. В джоба й бяха документите, удостоверяващи втората й фалшива самоличност — Клара Бел.

Небето потъмняваше, въпреки че няколкото ниски облака все още проблясваха в мръсножълто от отразените светлини на града. Оттатък дигата Темза лежеше далечна и безводна. Кити мина над една голяма, сива плитчина, където сред камъни и плавеи крачеха чапли. Въздухът беше студен; към морето духаше силен бриз.

При един завой на реката тротоарът внезапно се отклоняваше на деветдесет градуса встрани от Темза, и свършваше с голяма сграда със стръмни покриви и островърхи капандури. Тежки черни греди обрамчваха стените; осветените прозорци светеха на различни височини и хвърляха обилна светлина върху улицата и тъмните води на реката. Горният етаж стърчеше издаден над долния от всички страни, на места здрав, на места увиснал, сякаш щеше да падне. От един стълб над пътеката висеше избеляла зелена табела, толкова повредена от времето, че думите не се четяха. Това нямаше голямо значение, тъй като „Жабата“ беше прочута местна забележителност. Беше известен с бирата, говеждото и ежеседмичните си турнири по домино. Тук беше и работното място на Кити всяка вечер.