Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Вие там! Дърпайте въжето! Ще обесим бирниците, а не момчето! — забеляза, че мъжете се колебаят, и добави: — Хайде, правете каквото ви казвам — теглете въжето! Да покажем на Нага Гохо кой управлява в Пера! Вдигайте бирника!

Мъжете уловиха въжето и го задърпаха, зашеметеният бирник се извиси във въздуха, ритайки отчаяно с крака. Рейт изтича при кулата. Освободи въжето, което прикрепяше провесената клетка, свали я на земята и повдигна капака. Свитият вътре нещастник се размърда и го погледна със смесица от страх и отчаяна надежда. Направи опит да се измъкне, но беше твърде отпаднал. Рейт се пресегна и го изтегли навън. Сетне махна на мъжете, които бяха опънали въжето.

— Отведете този човек и младежа в странноприемницата, нека се погрижат добре за тях. Вече няма нужда да се страхувате от бирниците. Вземете оръжията на убитите, ако видите някой бирник, убийте го на часа! Разбрахте ли ме? Свърши се с тиранията на бирниците в Пера, край на данъците, на екзекуциите, край с Нага Гохо!

Мъжете се наведоха нерешително да събират оръжията, но доста често поглеждаха боязливо към цитаделата.

Рейт се забави само колкото да се увери, че мъжете ще отведат Траз в странноприемницата, после се отправи нагоре по хълма, към двореца на самозвания крал Нага Гохо.

Входът бе запречен от купчина бетонни отломки. В двора се навъртаха около дузина бирници, играеха на карти на дългите маси, пиеха бира и дъвчеха киснати в саламура тръстикови бръмбари. Рейт се озърна, после се прокрадна незабелязано покрай стената.

Склонът на хълма, по който притичваше, се превърна в стена на стръмна и дълбока урва. Рейт се притисна към нея и продължи да се придвижва, като се залавяше за цепнатините и издатините. По някое време стигна до малко по-широк отвор — беше прозорец, затворен с дебели кръстосани решетки. Рейт надникна предпазливо, но вътре имаше само непрогледен мрак. Малко по-нататък зърна друг, по-голям прозорец, но маршрутът дотам преминаваше през опасно висока скала. Рейт се поколеба само миг, сетне отново продължи да пълзи, като от време на време увисваше над пропастта само на върховете на пръстите си. В сгъстяващия се сумрак беше почти невидим, тъмно петно на фона на скалата. Под краката му се простираше старата Пера, тук-там между руините вече мъждукаха жълтеникави светлинки. Рейт достигна прозореца, който бе закрит с транспарант от сплетени тръстики. Когато надзърна през процепа, оказа се, че помещението е нещо като просторна спалня.

На кушетката се виждаха очертанията на човешко тяло. Беше жена, но дали спеше? Рейт се надигна и пъхна глава през прозореца. Ръцете на жената бяха вдигнати нагоре в жест на отчаяна молба, краката — грозно разкрачени. Тялото лежеше съвършено неподвижно. Жената беше мъртва.

Рейт избута завесата и се шмугна в стаята. Жената беше бита по главата и задушена, устата й бе разчекната и отвътре стърчеше потъмнелият й език. Доколкото Рейт успя да прецени, приживе бе имала доста привлекателни черти. Мъртва, тя бе достойна единствено за съжаление.

Рейт изтича при вратата и надзърна във вътрешната градина. Откъм една арка от другата страна долетяха тихи гласове.

Рейт прекоси безшумно градината и спря пред арката, зад която имаше гостна с окачени по стените разноцветни килими. Други килими бяха постлани на земята, мебелировката се състоеше от масивни кресла и маса от потъмняло от времето дърво. Под голям полилей с множество пламтящи свещи вечеряше Нага Гохо, заметнат през раменете с красиво кожено наметало. От другата страна на масата седеше Цветето на Кат, свела глава, със скрито от спуснатите коси лице. Ръцете й бяха положени в скута — Рейт забеляза, че са вързани с каиш. Нага Гохо се хранеше с видимо задоволство, повдигайки с два пръста малки късчета сварено и подправено месо. От време на време произнасяше по някоя реплика, която подчертаваше със зловещо пляскане на късия камшик, увесен на ръката му.

Цветето седеше неподвижно, без да вдига очи от скута си. Рейт постоя така, заслушан известно време в монолога на главатаря и докато една част от ума му бе спокойна и решителна, като прицелена за атака акула, друга кипеше от гняв и негодувание, а трета се забавляваше при мисълта за изненадата, която животът готвеше на Нага Гохо.

Той се промъкна безшумно в стаята. Илин-Илан вдигна глава и лицето й пребледня. Рейт й даде знак да запази мълчание, но Нага Гохо забеляза, че очите й шарят из стаята и се извърна в креслото. Незабавно скочи на крака при вида на неочаквания гост и наметалото се смъкна от голите му рамене.